След струпването на руски войски край границата с Украйна президентът на САЩ Джо Байдън се обади по телефона на руския си колега Владимир Путин и му предложи среща на високо равнище в трета държава. Байдън изрази безпокойството си от необичайната концентрация на военна сила и техника по границата с Украйна и на анексирания полуостров Крим. От Кремъл потвърдиха новината за телефонния разговор, но не коментираха дали Путин ще приеме предложението. Всъщност руският президент наскоро също предложи разговори, след като Байдън отговори утвърдително на журналистически въпрос дали Путин е „убиец“. Заради това изявления Русия временно изтегли посланика си от Вашингтон.

Най-голямото струпване на военна сила от 2014 насам

Във вчерашния телефонен разговор Байдън е призовал Путин „да деескалира напрежението в Украйна“ като е подчертал „непоклатимия ангажимент“ на САЩ към суверенитета и териториалната цялост на Украйна. В отговор от Кремъл припомниха, че за мира в Украйна има надеждна основа: всепризнатото Минско споразумение от 2015 година. Според руското правителство обаче Украйна не го изпълнявала.

И Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг изрази безпокойството си от това най-голямо струпване на руски войски по украинската граница след 2014 година. Тази военна концентрация е „неоснователна, необяснена и дълбоко тревожеща,“ каза Столтенберг и обеща на Киев „безусловна подкрепа“ от страна на НАТО. Освен това той призова Русия да спре мобилизацията, да прекрати провокациите и начаса да деескалира ситуацията. Преди това руският министър на отбраната Сергей Шойгу беше заявил, че Русия провежда учение в отговор на увеличеното военно присъствие на НАТО в Европа.

А ето и коментарът на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ по темата:

"Досега Москва твърдеше, че струпването на нейни войски по границата с Украйна е в отговор на уж провокативните действия на украинските въоръжени сили. Вчера обаче руският министър на отбраната Сергей Шойгу изведнъж заяви, че това са военни учения в отговор на увеличеното военно присъствие на НАТО в Източна Европа. Тоест, наблюдаваме ескалация на реториката: един регионален конфликт, в който Москва – напук на фактите – и досега твърди, че не е замесена, се превръща в огнище на глобално напрежение между Русия и Запада.

Какво точно цели Путин?

Изобщо не е случайно, че Шойгу направи това изявление тъкмо в деня, когато НАТО обсъди положението в Украйна и съвсем недвусмислено застана на нейна страна. Ако е вярно предположението, че с военните си маневри Кремъл иска да постави на изпитание Запада и най-вече новата администрация във Вашингтон, то тогава Шойгу очевидно стартира неизбежната втора фаза от премерването на силите. Ако САЩ и държавите от ЕС защитят твърдо позицията си и Москва осъзнае, че Западът няма да отстъпи, тогава положението логично може да се поуспокои. Само дето никой не може да каже със сигурност какво всъщност целят Путин и неговите хора. А тази несигурност прави ситуацията особено опасна."

 Райнхард Везер, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main