1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Източноевропейските тайни служби и техните архиви

Автор: Б. Ригерт, В. Шопов/Редактор: Е. Видински14 април 2009

В редица източноевропейски страни тайните служби са действали по един и същ начин, но отношението към досиетата е твърде разнопосочно. И 20 години след промените редица страни не могат да се оправят с тежкото наследство.

В търсене на истината за комунизмаСнимка: AP

Едва през декември 2008 година се създава международна мрежа на службите и институциите, отговарящи за документацията, наследена от комунистическите секретни служби от Берлин до Букурещ. Не всички държави в ЕС са узряли още за участие в тази мрежа, например балтийските републики. Ханс Алтендорф, директор на службата за архивите на Щази в Берлин, предлага няколко примера:

"В Полша едва в края на 90-те години е основана подобно скроена официална организация, определяща и отговорността за досиетата. Някои страни успяват по-рано да основат подобни организации. Някои институции са основани едва през последните години. Имаше и някои промени в организационните структури. Следователно картината е пъстра."

Реденето на пъзела протича различно в отделните страниСнимка: AP

Борба за скъсване с миналото

В Чехия подробен достъп до досиетата е разрешен едва от миналата година. В Словения министърът на правосъдието пречеше на работата на малкия "Исторически институт за преодоляване на тъмните времена". Партията на словенския правосъден министър произлиза от комунистическата младежка организация и именно заради това не изгаря от желание досиетата да бъдат разсекретени. Новите елити не само в Словения, смята Ханс Алтендорф, се боят от огласяването на доносническите данни: "Тези ориентации се забелязват отново и отново, а според моята преценка те са често истинските причини за политически дебати, водени понякога и по други теми."

От десетилетия насам в част от източноевропейските държави се води борба за скъсване с миналото. В България например досиетата бяха отворени едва сега и това доведе до разобличаването на редица бивши и действащи политици. Според Алтендорф в Германия скъсването с миналото е било по-лесно, защото ГДР чисто и просто престава да съществува, за разлика от България или Словения и всички останали държави, които продължават да функционират. Ето защо пълно отваряне на архивите се оказва трудно: "Отварянето на досиетата е винаги съществен принос бившите властимащи да не са повече монополисти над информацията от онова време. Това трябва да се раглежда в противовес на онова, което става действително ясно от материалите."

Много от информациите остават недостъпни

Особено проблемен е достъпът до материалите на бившата съветска тайна службаСнимка: dpa - Bildfunk

Сътрудничеството между службите за тайните архиви на европейско равнище е необходимо, защото естествено и някогашните тайни служби са си сътрудничели. Така например Щази на ГДР е имала оперативни постове навсякъде, където граждани на ГДР са ходили в отпуск, като например на българското Черноморие: "Имало е обаче и взаимен обмен на сътрудници на тайните служби от братските страни и структура на тясно сътрудничество под водещата роля на КГБ, т.е. на СССР, което е играело важна роля за тайните служби като цяло."

Материалите на бившата съветска тайна служба и нейната правоприемничка в Русия са все още в голяма степен недостъпни, за което директорът на берлинската организация за досиетата на Щази Ханс Алтендорф съжалява особено много. Сложно е и положението на територията на бивша Югославия. Там обработката на наследството от тайните служби след дългите години на граждански войни е още в самото си начало.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ