Какво е общото между консервативния унгарски премиер Виктор Орбан и румънския президент Клаус Йоханис, т.е. между злия демон на мигрантите и многообещаващия държавен глава, произхождащ от мултиетническа област? Какво свързва унгарските националисти, които още страдат от Трианонски синдром, с националистите от Словакия и Румъния, които преди сто години анексираха две трети от унгарската територия? Има ли нещо общо между чешките и словашки социалдемократи и националисти и полските национално-консервативни християндемократи ? Коя тема е така силна, че да обедини крайно разединените в политическо отношение общества в Източна, Централна и Югоизточна Европа? Явно само една - отхвърлянето на масовата имиграция и най-вече съпротивата срещу въвеждането на задължителни квоти за прием на бежанци в ЕС.

Вместо да се упражняваме в народопсихология и да наричаме източноевропейците "расисти", "популисти", "антиевропейци" и "егоисти", каквато е обичайната практика в германските телевизионни токшоута, нека по-добре да чуем какво казват. На последната среща на върха на Вишеградската четворка, на която беше потвърдена съпротивата на тези държави срещу задължителните квоти, премиерите на Полша, Словакия, Унгария и Чехия приведоха многобройни аргументи, които имат смислено съдържание, но то може да бъде доловено единствено, ако човек е готов да ги обсъди разумно, вместо да се води от емоциите си.

Основният им аргумент гласи, че постоянните и задължителни квоти за бежанците не могат да решат нито един проблем, докато не се осигури надеждна защита на Шенгенското пространство от нелегална имиграция. В момента се обсъжда преразпределянето на 160 000 кандидати за убежище, за да се облекчи положението в Гърция, Италия и Унгария. Само че, ако притокът на бежанци продължи, което е абсолютно сигурно, квотите постоянно и твърде често ще трябва да бъдат променяни.

Защо няма да помогнат квотите?

Който сега гласува някакви задължителни квоти, на практика слага подписа си под празен лист, чието съдържание ще бъде дописвано в бъдеще. Дотогава мигрантите ще продължат необезпокоявано да прекосяват границите. А това би било безотговорно, тъй като ресурсите на тези страни са ограничени.

Мнозина в Германия вярват в това, че хуманитарните катастрофи на практика отменят основните икономически закони, на които се подчинява разпределението на благата в едно общество.

Вишеградските държави обаче не споделят този възглед. Нито пък вярват, че мигрантите, които сега са подхвърляни като чували с картофи от една страна в друга, безропотно ще се подчинят на големия план на ЕС. В крайна сметка не всички пристигащи в Европа са политически преследвани или бежанци от войни. Без съмнение, сред сирийците има такива, които бягат от войната. Има обаче и много, които са оставили жените и децата си в сигурни приемни лагери, за да се отправят към богатите европейски държави в търсенето на по-добър живот за семействата си. Тези хора действат рационално, но това не означава, че трябва да ги пускаме безпрепятствено в ЕС. И тъй като изграждането на нов живот за бежанците е значително по-приятно в Германия или Швеция, отколкото в Словакия или Унгария, става ясно, че квотният принцип няма да може да регулира вътрешно-европейската миграция на бежанците.

Шенгенските държави са отговорни за защитата на външните граници на ЕС. Затова има и огради по словашко-украинската граница, в испанските анклави Сеута и Мелия, на българо-турската граница, а отскоро и на сръбско- унгарската. Ако полицията не може да опази границите, трябва да се обсъди и ползването на евентуална помощ от армията. Австрия, чиито канцлер Файман толкова много се гневи на Орбан, в продължение на дълги години използваше военни патрули по източната си граница.

Карл-Петер Шварц, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main