Коментар на Георги Папакочев:

Вероятно си спомняте гладните видения на героя на Чаплин в неговия филмов шедьовър „Треска за злато” – той сънуваше огромна тлъста кокошка, която само трябваше да бъде хваната и сготвена. Подобна асоциация предизвика и изявлението на премиера Бойко Борисов във Варна: отдавна лелеяната мечта за подмяна на намиращите се в окаяно състояние български ВВС със съвременни машини от „нов тип” многоцелеви изтребител.

След двегодишни сондажи на кабинета се оказа, че изборът на планираните 8 изтребителя ще бъде направен не след търговски конкурс, а ще е „политически” проект, който предстои да бъде одобрен от парламента, тъй като стойността му ще възлиза на около 1 милиард лева.

Лети, отлита моят самолет...

Казано иначе, българската държава се готви да сключи рамков договор не с фирма, а с определена държава, която да застане като политически гарант зад сделка с определена цена, въоръжение, оборудване, разплащане, подготовка на летци и механици, логистична подкрепа и т.н. Което надхвърля реалностите в един от най-конкурентните видове оръжеен бизнес в света и преминава в сферата на гладните съновидения на българското военно ведомство, още повече когато се планира сделката да бъде „орташка”, заедно с други държави.

Впрочем, мечтанията започнаха с влизането на България в НАТО през 2004 година, когато стана безпощадно ясно, че бойната й авиация, съставена изцяло от съветски самолети, е безнадеждно остаряла и което е по-лошо – тя е напълно несъвместима със системите на новите съюзници от Алианса.

Осем години по-късно, след като три правителства се занимаваха с концепции, планове и перспективи за модернизиране на ВВС, най-бедната членка на ЕС и НАТО България разполага с 16 прескъпо ремонтирани изтребители МиГ 29, 14 щурмови руски самолета СУ-25, три транспортни самолета „Спартан” и 12 вертолета „Кугър”, които все още не са изплатени. Руските МиГ-ове и Су-та имат и разорително скъпа поддръжка – един час полет с тях струва над 50 хиляди лева, а за подготовката на всеки пилот отиват между 10 и 20 милиона лева. Което не пречи поради липса на перспективи и ниско заплащане много от летците да напускат армията и да отиват в гражданското въздухоплаване.

Предизборни сънища

Според изискванията на НАТО българската авиация има три стратегически задачи – охрана и защита на въздушните граници на страната, на ЕС и на част от въздушното пространство на Алианса. В рамките на последното и на Интегрираната система за противовъздушна отбрана, България е длъжна да участва и в охранителната дейност, наречена „Еър полисинг”. Но поради липса на съвместими опознавателни и комуникационни системи и тази дейност е по-скоро на хартия, отколкото на практика.

Така плановете за покупка на осем „дебели и тлъсти” многоцелеви изтребители се оказват поредния гладен сън за правителството, което трудно би отговорило в предизборния сезон на следния въпрос: в какво точно възнамерява да инвестира несъществуващите си милиарди – във военна техника, магистрали, спортни зали или в опит за някакво реанимиране на колабиралата икономика, в здравеопазването, образованието, а може би в тежките социални нужди на най-обосялото население в Европа. Впрочем, подобна дилема за сегашното управление едва ли ще се появи, тъй като и най-приятните сънища имат край. За да започнат реалностите.

Автор: Георги Папакочев, Редактор: Александър Андреев