За хиляди работници в турските текстилни фабрики обработката на дънки с пясъкоструйка се оказва фатална за здравето. Вече са регистрирани дори първите смъртни случаи. Болните обаче не могат да си позволят транспорта до болницата, а да не говорим за животоспасяващата трансплантация на бели дробове. В селата на югоизточна Анатолия стотици млади мъже живеят ден за ден в очакване на смърт от задушаване.

Смъртоносен метод

"Преди играех футбол всеки ден, днес не мога дори и да си го помисля. Силите не ми достигат. Едва изкачвам стълбите до втория етаж. Тогава тежах 72 килограма, днес съм само 60 кг. и всеки ден отслабвам все повече. Когато се закашлям, от устата ми излиза кръв" - казва Рамазан Тектас, бивш работник във фабрика за дънки. Брат му Аликан се чувства по същия начин, въпреки че е едва на 22 години: "Потя се постоянно и едва дишам. Освен това постоянно ме болят очите, главата, костите. Отслабвам все повече и съм постоянно изморен."

Братята Тектас и много техни приятели от селото са работили в тесктилния бранш в Истанбул, нелегално, в помещения под земята и без здравна осигуровка. Те са обработвали готовите дънки с пясъкоструйки - така панталоните придобиват износен вид. Техниката се нарича Родео, обяснява Хасан Тектас:

"Машините-родео работят със съвсем фин пясък, който бива изпръскван под високо налягане от маркуч. Едва успявахме да държим маркучите, представете си колко високо е било налягането. По този начин избелвахме панталоните."

Този метод на обработка на дънките е смъртоносен, установяват експерти преди няколко години. При високото налягане песъчинките отделят силиций - минерал, който не може да бъде преработен от белите дробове. В следствие на това работниците заболяват от силикоза - най-разпространеното професионално заболяване.

Хиляди млади мъже са обречени

В началото болните нямат съществени оплаквания, по-късно обаче те започват да кашлят кръв и дишат трудно. В късните стадии на болеста може да се стигне до усложнения, като напр. туберкулоза и сърдечна недостатъчност.

В Турция от заболяването са засегнати хиляди млади мъже, тъй като във фабриките с песъкоструйките са работили над 10 000 младежи. Рамазан Тектас разказва за условията в работните помещения:

"Работехме сред облаци от прахоляк, пясъчният прах стигаше до таваните. Помещението бе миниатюрно, без възможност за проветряване и добре изолирано, за да не излиза пясъкът навън. Всичко това го вдишвахме през устата и носа", казва Рамазан. За него и хиляди други млади мъже болестта е неизлечима, след само няколко месеца работа при подобни условия.