И до днес Джевхер Кюпшъ се стряска когато чуе детски смях. Неговият син Байрам днес щеше да е в тийнейджърска възраст. Преди 7 години първокласникът изчезва докато си играе пред дома в един от бедните квартали в покрайнините на Истанбул. Оттогава от детето няма никаква следа. "Отдавна искаме да се махнем от това място. Но какво би станало, ако един ден детето ни се върне, а нас ни няма?", разказва бащата.

Свидетели твърдят, че се видели подозрителна кола. Но тази следа никога не е била проверявана от следователите, оплакват се отчаяните родители. Децата на богаташите се издирват с хеликоптери, а в нашия случай даже и кучета -следотърсачи не бяха използвани, казват с болка Джевхер и съпругата му Хюсна: "Разбрахме какво е да си беден. Това има значение, макар че всяко дете би трябвало да е еднакво ценно", казват огорчените родители.

Също и Зафер Йозбиличъс е загубил близък - по-големият му брат изчезнал преди 21 години. Хора видели, как детето било напъхано в такси. Малко след това Зафер основава "Сдружението на роднините на безследно изчезналите". Оттогава вече 20 години той обикаля страната със своя микробус, опитвайки се да попадне по следите на някое от

изчезналите деца. Броят им възлиза на около 1000 годишно. В някои от тези случаи сдружението успява да помогне - обикновено когато става въпрос за избягали от къщи деца и младежи. "В началото се опитвахме да открием следите само на нашите изчезнали близки, но постепенно започнахме да се ангажираме и с разяснителна дейност - предупреждаваме родителите за съществуващи опасности", казва Зафер.

Мафия за търговия с човешки органи?

Голяма част от безследно изчезващите деца стават жертва на ужасно престъпление: "В Турция се извършват голям брой нелегални трансплантации на органи, а очевидно има и мафия, която търгува с човешки органи. Властите обаче досега не са успели да открият нищо конкретно", казва Зафер. Според него най-много деца изчезват в големите турски градове като Истанбул и Анкара. На детските площадки могат да се срещнат и много деца без родители, включително на по 3 или 4 години. А една майка казва по този повод: "Има родители, които оставят децата си да играят сами чак до полунощ навън. За тях явно е важно децата да не са в къщи."

Зафер заговаря няколко деца, преселници от Анадола, за да им разясни, че в големия град не е така безопасно както по родните им места. "Особено по-бедните семейства имат голям проблем да намерят кой да се грижи за децата им през деня, когато родителите са на работа. Обикновено те не могат да си позволят детска градина. Така децата им прекарват часове наред в игри на улицата и стават лесна плячка на престъпници. Всеки ден чуваме за случаи, когато деца за били заговаряни на улицата от непознати хора с различни предложения".

Педофили, наркодилъри, търговци на човешки органи: опасността е реална. Благодарение на разяснителната дейност на сдружението на Зафер, все повече деца обаче научават за тази опасност. Междувременно турска рекламна агенция е решила да изработи плакати с ликовете на издирваните деца. Така те скоро ще се появят на билбордове из цялата страна.