Александър Димитров, директор на Културно-информационния център на българите в Босилеград, казва в интервю за Сръбската редакция на Дойче Веле, че е "приятно изненадан" от позицията на българската вицепрезидентка Маргарита Попова. Според него малцинството се натъква на много пречки, когато иска да упражнява правата си:

"Образованието на майчин език е основен проблем. През 1987 г. то практически беше премахнато, въпреки че преди това сме учили цялата учебна програма на български. Разбира се, ние владеем сръбски, нали това е езикът на страната, в която живеем. Но е смешно да се говори, че сегашният учебен модел е двуезичен. Всъщност цялата програма се води на сръбски, има само няколко часа по български език ", казва Димитров.

Кой решава проблемите на българите в Сърбия?

Друга трудност, за която той говори, са черковните служби на български език. Димитров припомня още, че наскоро на българите им е било попречено да поднесат венци пред паметника на националния герой Васил Левски в Босилеград. Инциденти се случват често. Така беше и по Великден, така беше и с автобусите на българската партия "Атака" за отбелязването на 91-та годишнина от Ньойския договор.

Българската вицепрезидентка Маргарита Попова каза наскоро, че Сърбия не може да разчита да се присъедини към ЕС, докато не бъдат решени проблемите с правата на българите там. От друга страна председателят на Националния съвет на българите в Сърбия, димитровградчанинът Зоран Петров, който е член на Демократическата партия в сръбския парламент, каза пред Дойче Веле, че изявлението на Попова е "пресилено". Той изрази учудване, че Маргарита Попова не се е срещнала с представители на Националния съвет на българите и добави, че проблемите на българите в Сърбия се решават в сътрудничество с компетентното министерство.

"Това не са проблеми, които могат да се нарекат "нарушаване правата на българското национално малцинство". Има закон за националните съвети, а ние дори не можем в достатъчна степен да се възползваме от правата, които той ни дава. Но това е наш проблем", казва Петров.

Какво казват сърбите?

Сръбският заместник-омбудсман за правата на малцинствата Горан Башич смята, че има още какво да се направи за подобряване на правата на българите в Сърбия. Според него трябва да се работи последователно за изпълняването на закона и да се постигне стандартът, който вече е наложен в автономната провинция Войводина. Омбудсманът е препоръчал на Министерството на културата да вземе мерки за правата на българското национално малцинство по отношение на информацията и защитата на културната идентичност, но тези препоръки не се изпълняват.

Автор: Д. Грухонич, А. Андреев, Редактор: М. Илчева