Якоб Аугщайн е издател на лявоориентирания вестник "Дер Фрайтаг" и колумнист в онлайн-изданието на "Шпигел". В есето си той се опитва да намери отговор на въпроса какви са поуките от онова, което се случи през годините след атентатите в Ню Йорк. Представяме Ви откъс от него:

Какво остана в масовото съзнание 10 години след атентатите в Ню Йорк? Два кадъра, които разказват цялата история: горящите кули на Световния търговски център и измъчваните затворници от Абу Грейб. Това е иконографията на човешката лудост - ужасното престъпление в Ню Йорк и ужасното престъпление в борбата срещу тероризма, пише Аугщайн.

Призив срещу късата памет на човечеството

Насилието се преборва с насилие и ражда още повече насилие. Ако някой е вярвал в това, че хората са се поучили от войните на 20-ти век, то началото на 21-ви век му показа, че се е лъгал. Нищо не сме научили. Ние все още сме готови да се унищожим един другиго по всяко време, ако се наложи дори и с голи ръце.

Политиката на САЩ след 11-ти септември 2001 беше не само неморална. С нея САЩ попречиха сами на себе си. 3000-те жертви от атентатите бяха последвани от 6000 убити американски войници в Ирак и Афганистан, все още непреброени напълно цивилни жертви, 5 милиона бежанци и разходи, които в момента достигат главоломната цифра от над 3 билиона долара, припомня публицистът.

Според него войната срещу тероризма е трябвало да спре с прокуждането на Ал Кайда от Афганистан. Вместо това обаче САЩ се впускат в идеологическа война, повличайки в нея целия свят. Аугщайн припомня една стара истина: "Демокрацията не може да бъде привнесена насила с бомби. Тя трябва да се роди вътре в самата страна".

Безсмисленото разделение на света

И какво ни остана 10 години след 11-ти септември? Това, че мюсюлмани и християни започнаха да се упрекват взаимно във фанатизъм. Това, че светът бе разделен безсмислено на мюсюлмани и западняци. И че това разделение изглежда дълбоко и непоправимо. Остана ни напрежение, което дели не само различните държави и континенти, а което разяжда и вътрешността на западните общества.

А сега? Осама бин Ладен лежи мъртъв на морското дъно, Джордж Буш младши се радва на пенсионерските си години някъде в Тексас, а в Северна Африка започна арабската пролет. Това поне е едно съзидателно начало, заключава Аугщайн.