„Три страни в Европа успяха да не увеличават данъци и да не намаляват заплати и пенсии. Това, че България е една от тези три държави, показва далновидна политика" - така, внасяйки го в Народното събрание, финансовият министър описа основното качество на проектобюджета за следващата година. И добави: "Трябва да следваме начертания път, който се оказва правилен“.

Четири дни по-късно обаче, след като обеща на лекарите всичко, което пожелаха, и преди да направи същото и за синдикатите, премиерът обяви: „Вдигам осигуровките с 3 процента. До 17 ч. часа искам да приключа и с пенсионната реформа. Желая ви да сте живи и здрави”. И с един удар „приключи” с куп неща, сред които „правилният път” и „далновидната политика”.

Реформите - приключени преди да започнат

Той приключи със здравната и пенсионната реформа. Или по-точно с приказките за тях, тъй като за повече от година дори и плахото подобие на реформи така и не започна. Въпреки това здравната система, източвана по думите на самия премиер както никоя друга, получава допълнително 600 милиона. А други няколкостотин милиона ще бъдат иззети от частния сектор и хвърлени в бездънната държавна пенсионна система.

Всъщност, и двете системи се нуждаят от радикална смяна на модела, за която никой не мисли и без която много скоро ще установим, че допълнителните пари са безследно изчезнали, а проблемите са си останали.

Приключване с предвидимостта и доверието

Проблемите обаче може и да се задълбочат. Най-напред преките последици от вдигането на осигурителната вноска са лесно предвидими - още закрити работни места, още по-ниско потребление, по-малко инвестиции, по-голям сив сектор.

Вдигането на осигурителната вноска обаче означава и приключване с може би единствената последователно следвана от няколко правителства линия в българската политика. И с единственото конкурентно предимство на българската икономика - ниското данъчно бреме.

Внезапното отклоняване от тази линия след безкрайните клетви в обратното означава и приключване с предвидимостта и доверието, последиците от което е по-трудно да се изчислят.

Неловките опити да се замаже това приключване само ще влошат нещата. „Ние не вдигаме осигуровките, а ги възстановяваме”, каза премиерът и с антилогиката си направи всякакви спекулации допустими и обосновани. Може ли, например, да се изключи 20-те процента ДДС да станат 22, след като това няма да е повишаване, а възстановяване?

Умелата врътка, с която държавата се кани да сложи ръка върху огромния резерв на здравната каса пък, поражда мрачни допускания за бюджетния дефицит и въобще за финансовата стабилност.

Търси се нов "спасител"

За някои, разбира се, всичко това въобще не е изненада. За много други станалото през миналата седмица означава приключване с илюзиите - че управлението е дясно и реформистко, че има воля и знание да промени нещата и че въобще знае какво прави.

Скоро храбрият избирател, склонен да се доверява на празни приказки и тупане в гърдите, ще започне да се оглежда за нов спасител. А на останалите отдавна не ни остава нищо друго освен да се надяваме „да сме живи и здрави”…

Автор: Ясен Бояджиев, Редактор: Александър Андреев