Германският завод на "Нокиа" получи близо 90 милиона евро от касите на германското федерално правителство и на провинция Северен Рейн-Вестфалия през последните години. Условието за субсидиите беше да се гарантират работните места. И от ЕС също постъпиха средства за изграждането на индустриален парк.

Само че в Румъния.

И точно за там се отправя "Нокиа" сега , което събужда подозрението, че концернът първо е обрал парсата в Германия, след което продължава за Румъния, за да спечели още веднъж от субсидиите там.

Когато обаче фирмите така или иначе променят мястото си на производство, щом им се предложи такава възможност, имат ли субсидиите изобщо някакъв смисъл? От национална гледна точка и при известни обстоятелства - да! Би следвало обаче добре да се обмисли, за какво се дават държавни пари. В свободната пазарна икономика фирмите произвеждат там, където са най-добрите условия за тях самите. А това е от глобална гледна точка и най-добре за общността. Ако индустриалците идват само заради еднократни поощрителни плащания, то те скоро изчезват отново, веднага щом могат и другаде е по-доходоносно.


Не само субсидиите са решаващи за мястото на производство.


Има и други важни фактори като например трудовите разходи, цените на енергията, близостта до доставчиците на части и елементи, добра инфраструктура и пр. Даден регион трябва да бъде и в това отношение привлекатален, за да може да примами производства и да ги запази. Ако нещата в тези сфери не са в ред, тогава и финансовите дарове не помагат. А в Бохум, въпреки паричните инжекции по данни от "Нокиа" не се е удало да се изградят тези важни структури.

В този смисъл точно Германия би трябвало да заложи по-скоро върху субсидиите за образованието и науката. Защото, що се отнася до заплатите и другите производствени разходи, е относително скъпо място за производство. Германия не може да се конкурира с разходите в други европейски държави, още по-малко пък в развиващи се и бързо развиващи се страни. Германия обаче е място, където се произвежда ноу хау и страна на тясната специализация. Така например във Федералната република процъфтява машиностроенето и редица фирми са готови да преглътнат високите разходи заради по-високото качество.


Знанията и технологическото изпреварване са голям коз на германците


който те не би трябвало да изпускат от ръцете си. Други страни вече догонват, достатъчно е да се спомене Индия, където още сега има високо квалифицирани и сравнително евтино струващи специалисти по информатика. Ако Германия изпусне юздите и в тези области, то тогава страната изобщо няма да бъде вече конкурентоспособна като място за производство.