В Берлинската Академия на науките Мартина Балева тези дни представи изложба, която е реципрочна на мита за Батак. Въз основа на няколко открити неотдавна от османистката Елке Хартман фотографии на осакатени и ранени цивилни мюсюлмани от времето на Руско-турската война, Балева показва, колко различни са медийните възприятия на изстъпленията, пише Франкфуртер Алгемйне Цайтунг.

Поръчкова фотография за Европа

Представените от Мартина Балева османски снимки, са били поръчани от султан Абдулхамид Втори и са били предназначени за дипломатите на великите сили. Тези фотодоказателства са обаче не само интересни като част от историята на медиите. Според изкуствоведката те осветяват по нов начин и османската изобразителна култура по времето на династията на Хамидите.

Абдулхамид Втори е известен като страстен колекционер на фотографии, документиращи живота извън двореца му. Той обаче също така рано и целенасочено използвал тази нова медия за пропагандни цели.

Зов за съчувствие

В политическия архив на МВнР в Берлин Мартина Балева открила писмо, с което германският посланик в Истанбул информира външния министър в Берлин за "фотографии по специално задание на султана, направени от правителството на определен брой жертви на т.н. "руски зверства". Фотосите били свързани с клането в окръг Ески Заара, жертва на което станали над 20 хиляди цивилни.

Внимателно съставената поредица от фотоси е имала за задача да събуди съчувствие у получателите. Според г-жа Балева те съзнателно се облягали на християнската иконография, за да бъдат зверствата разбираеми за европейските наблюдатели.

Освен това те противоречат изцяло на ислямската забрана на изображението, тъй като показват старци, деца и жени, които разголват свободно части от телата си, за да бъдат видяни раните им.

Авторът Паскал Себах, придворен фотограф на Високата порта, е произхождал по всяка вероятност от арменско-католическо семейство, както мнозина сред османските му колеги от онова време.

В стила на източните икони

Мартина Балева открива на всичките 31 фотографии на "руските зверства", биещи на очи и виртуозно използвани от фотографа аналогии с иконографията на окцидента - като например мотива за раната на тялото, подчертавана допълнително от изкусно аранжираните около нея части от облеклото или пък мотивът на пиетата.

Половин година след сраженията в Ески Заара, където се твърди, че са били заснети фотосите на страниците на френското издание Le Monde Illustre, показваща цивилни жертви в болница в Андруполис. Съвсем лесно е да се установи, че образец за нарисуваните анонимни лица е била османската фотосерия на Паскал Себах, отбелязва Франкфуртер Алгемайне Цайтунг.