1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Има ли кой да спре Иван Гешев?

Ясен Бояджиев
30 юли 2019

Могат ли протестиращите да спрат Иван Гешев? Надеждата е минимална. Мнозина сравняват днешната ситуация с протестите срещу Пеевски за шеф на ДАНС. Този пример обаче не е много окуражаващ. Но е задължително да се опита.

Иван Гешев, Сотир Цацаров и Младен Маринов
Иван Гешев, Сотир Цацаров и Младен МариновСнимка: BGNES

Следващият главен прокурор отдавна е бил избран от онези, които вземат решенията. То не е и точно избор, а по-скоро - естествена, следваща, още по-опасна мутация на вируса, който е завладял, разяжда и разгражда правовата държава.

Този "избор" не беше тайна - дори името на "избраника" беше отдавна известно. Оставаше да се изиграе театрото на т.нар. законова процедура. Кандидатурата се подготвяше и налагаше старателно поне от година - показни акции на ръба на закона, оглавявани лично от него, всекидневни медийни изяви, които да изградят образа на неустрашим борец срещу корупцията и престъпността. Разбира се, при такива хора в такива ситуации съществува риск: колкото повече се показваш и говориш пред публика, толкова повече гафове трупаш и лъсва какво представляваш. Както и стана. Но това не разколеба взимащите решенията. И така плахата надежда всичко да се окаже само слух и в последния момент да бъде номинирано някое поне малко по-прилично лице за пореден път се оказа напразна.

Оттегляне поради непригодност?

После припламна надеждата, че ще издигнат още една кандидатура - така, поне за парлама. Но и тя бързо угасна. Явно вече нямат нужда и от прикритието на мнимата състезателност.

Така дойде ред на протестите, декларациите и призивите за оттегляне на кандидатурата поради непригодност и за нова процедура. Защото ставащото е подигравка с гражданите и е немислимо в eвpoпeйcĸa пpaвoвa дъpжaвa. Защото е недопустимо да връчиш неограничена власт на оперетен герой, който всекидневно ръси нелепости без да му мигне окото.  Защото човек, който си позволява да лепи политически етикети, да заклеймява и заплашва, да се гаври с презумпцията за невиновност като раздава присъди по телевизията, да обявява открито, че не е съгласен с конституцията, не отговаря дори на най-елементарните професионални и етични стандарти за магистрат, камо ли за поста, за който го предлагат.

Има ли шанс тези призиви и аргументи да бъдат чути и някой от онези, които формално участват в процедурата или биха могли да ѝ повлияят, да се засрами, стресне, уплаши и да даде заден ход? Отговорът изглежда ясен, но все пак - да видим.

Има ли на кого да се разчита?

Най-абсурдно е да се разчита на самия кандидат. Доколкото зависи от него, той никога не би се отказал. Даже упреците и критиките му действат стимулиращо и го правят все по-безцеремонен и агресивен.

Вероятността някой от мнозинството във Висшия съдебен съвет, което установи, че кандидатът "притежава необходимите нравствени и професионални качества", да почувства някакви угризения и без нареждане от горе да размисли или да гласува "против" е кръгла нула. Това е фасаден орган "на повикване", замесен от същото професионално, интелектуално и морално тесто, пълен с назначени, изпълнителни и уплашени хора.

Изпълнителната власт имаше формално основание да се намеси с алтернативна кандидатура, но не го направи. Което, естествено, не е решение на карикатурния министър на правосъдието. Просто вече издигнатият кандидат си е и неин.

Президентът може да не подпише указ за назначаването му, което би било много добре. Но ВСС ще си го прегласува. Така че ефектът ще е като от предварителните консултации по въпроса какъв да е новият главен прокурор - никакъв. Впрочем, президентът още сега би могъл да каже какво мисли. Но си мълчи.

Да се разчита на т.нар магистратска общност е излишно. Съдиите възпитано не се намесват, докато прокурорски трудови колективи от цялата страна се надпреварват да изразяват верноподаническа "безрезервна подкрепа".

С изключение на една, всички партии си мълчат, сякаш темата въобще не съществува. А тези от тях, които са в парламента, са излъчили половината от членовете на ВСС и биха могли да се намесят. Но явно много ги е страх от главния прокурор - и днешния, и бъдещия. Най-оглушително звучи мълчанието на най-голямата "опозиционна" партия. От ДПС не се свенят да хвалят кандидата - той си е и техен.

Ще се трогнат ли кукловодите?

Тъй че дотук шансът е нулев. Остава само една опция - онези няколко субекта, които имат реалната власт и вземат решенията. Които (макар и може би не с еднакъв ентусиазъм, и не без противоречия помежду си) са посочили избраника и сега му дърпат конците. Както и на формално номиниралите го и на (почти) всички други институции в държавата. Единственото, което евентуално би могло да ги трогне, са някакви масови и продължителни протести. Както стана през 2013-та с отмененото назначение на Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

Този пример обаче не е много окуражаващ. Тогавашното отстъпление на властта не промени кой знае какво, а после тя си го върна тъпкано на цялото общество. Пеевски и тези над и зад него се възмогнаха икономически, КТБ се срина и бе разграбена, завладяването на държавата се ускори, хватката се затегна и стана още по-нагла и брутална. Ясен пример за което е и сегашната процедура по "избор" на главен прокурор.

Днес опасностите за демокрацията, правата и свободата са много по-големи и непосредствени - открито репресивният режим изглежда на една ръка разстояние (за някои и това разстояние вече бе изминато). Днес има повече и по-сериозни причини да се протестира. Но и общественият натиск трябва да е още по-силен.

В края на краищата не е изключено пак да отстъпят, но ако това стане, ще е по-скоро голяма изненада. Надеждата изглежда малка. Но е задължително да се опита.

 

Прескочи следващия раздел Повече по темата
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ