Българските малки и средни предприятия и особено стартиращото предприемачество изпитват сериозни затруднения в лабиринтите на допотопната държавна и общинска администрация. Заедно с това наблюденията на експерти на Световната банка в няколко големи града сочат, че вече е налице и несъмнен напредък. 

Наскоро Банката публикува обширно изследване със заглавие „Правене на бизнес в Европейския съюз 2017: България, Унгария и Румъния“. Един от изводите е, че е подобрен бизнес-климатът в шест големи български града. Наблюдава се сближаване на условията за развитие на местното предприемачество с постигнатото в най-развитите градски центрове в Румъния и отчасти в Унгария. По отношение на необходимото време за стартиране на собствен бизнес Варна, Плевен, Бургас и Пловдив заемат първите четири места сред 22 големи градове в Унгария, Румъния и България. 

Според изследването, на варненските предприемачи им са необходими средно 2 седмици за излизане на пазара. А това е два пъти по-малко в сравнение с необходимото време за първоначалната реализация на бизнес-начинанията на колегите им в София. В същото време издаването на комплексно разрешително за ново строителство в столицата губи на фирмите средно 97 дни. Това е все пак е някакво постижение на фона 167-те дни, които строителните предприемачи от Русе пилеят, за да си набавят купищата документи, необходими за започването на нов градеж в дунавския град. Най-тромави са процедурите за издаване на разрешителни за строеж в Пловдив.

България стои между Румъния и Унгария по бързина на присъединяването към електроразпределителната мрежа, сочи изследването на Световната банка. Лидер в страната в това отношение е Бургас, а Русе е шампион в улесненията при регистрирането на собственост и в контрола върху изпълнението на сключени договори. Въпреки, че е най-бедната членка на Европейския съюз, България съвсем не е най-евтината дестинация за регистрация на собственост в общността. Разходите по прехвърлянето и регистрирането на унаследени или новопостроени имоти и сгради съставляват 5 % от данъчната им оценка, докато в Румъния този дял е два пъти по-нисък. София може да се поучи от създадените във Варна добри бизнес-практики, твърдят авторите на изследването. Те изчисляват, че ако България е била представена от Варна, а не от София в най-новата класация на условията за правене на бизнес по света, страната е щяла да се изкачи с 25 позиции нагоре – от  82-ро на 57-мо място.

Къщи без комини

Една от целите на новия доклад на Световната банка за България, Румъния и Унгария е да вдъхне оптимизъм на местната власт и бизнеса в изследваните 22 центъра на растеж в трите бивши комунистически държави. Идеята е, че общинските парламенти и бизнес-сдруженията заедно могат да преодолеят съществуващите на национално равнище несгоди в климата за правене на бизнес и за инвестиции. По отношение на сложността в процедурите при издаването на строителни разрешения България е обаче на 118 място сред 189 икономики в света. Камарата на архитектите в София е пресметнала, че българските институции изискват 178 документа за започване на ново строителство, докато за същата цел в Германия са необходими 19 документа.

Пред вестник „24 часа“ председателят на камарата арх. Борислав Игнатов прави недвусмислена връзка между тази невъобразима другаде бумащина и разпространението на корупционни практики в публичната администрация. Българските граждани като цяло ежегодно губят огромен брой часове в разнасяне на книжни документи между държавните и общинските администрации, които би трябвало отдавна да обменят помежду си по електронен път справките и уверенията, необходими на потребителите на административни услуги. Но как това да се случи, след като българските институции продължават да приличат на къщи без комини, които и понастоящем обменят информация помежду си посредством превърнатите в пощальони предприемачи и редови граждани, нуждаещи се от бележки, подписи и печати?

Стотиците напълно излишни разрешителни режими и такси висят като воденичен камък на шията на българската средна класа. Красноречива илюстрация на тази тежест е огромната „смъртност“ сред стартиращите нови предприятия в страната. По-малко от 5 % от тях благополучно доживяват петата година от основаването си. За сметка на това едва  5 % от всички стопански субекти в страната печелят 95 % от обществените поръчки в иначе европейска България.

Поставя ли Световната банка каруцата пред коня?

Програмният директор в Софийския институт „Отворено обещество" Боян Захариев вижда в изследването на Световната банка следния недостатък: „Авторите всячески се стараят да ни убедят, че икономическото развитие в трите бивши социалистически страни ще получи нов импулс, ако се намалят регулациите, които лимитират активността на бизнеса в условията на пазарна икономика и свободна конкуренция. Според мен, това е опит да бъде поставена каруцата пред коня. Защото в много развиващи се страни няма никакви правила как да се прави бизнес, но това никъде не е довело до появата на читави икономики. Истината е, че развитието на бизнеса предшества създаването на силни и авторитетни институции, които могат да дирижират промените в правилата и облекчаването на административните тежести върху предприятията“, смята Захариев.

Според него, в България опитите да се намалят регулациите неизменно водят до появата на множество схеми за измама и заобикаляне на правилата. Реакциите на властимащите и подчинените им администрации по правило са свързани с данъчни, митнически и прочие репресии. „Основният проблем пред разкъсването на този порочен кръг в България е липсата на работеща и ефикасна съдебна система. Тя трябва да прилага закона справедливо, в разумни срокове и да гарантира, че съдебното възмездие ще застигне и недосегаемите понастоящем потенциални клиенти на правосъдието“, заключава Боян Захариев.