Коментар от Полина Паунова:

Няма и месец, откакто България вече не живее в състояние на европредседателство. И ето, че мантрите за стабилността, които бяха неотменен аргумент на ГЕРБ във всички политически спорове, отстъпиха пред друг познат сюжет - заговора.

Бойко Борисов видя заговор срещу себе си още през 2013 година, когато в Народното събрание оповести, че “те” (управляващите по това време БСП и ДПС) са подготвили сценарий, според който той трябва да бъде задържан и убит в ареста. Сценарий срещу правителството видя и в предходния си мандат, когато част от Реформаторския блок напусна управлението заради несъстоялата се съдебна реформа. Сценарий имаше и когато Гинка Върбакова поиска да купи българския бизнес на ЧЕЗ. Тогава тъмни сили искаха да провалят кабинета и българското европредседателство.

Накратко: изпусне ли от контрол ситуации, в които сам е имал някаква роля, премиерът нерядко прибягва до думата „сценарий". Сценарий има явно и сега. Поне така твърди министър-председателят, чието управление в последните дни генерира скандал след скандал.

Скандалите

В продължение на цял месец управлението на ГЕРБ и „Обединени патриоти" успя да не разбере, че Николай Колев-Босия е обявил гладна стачка. Паралелно съобщи, че вдига акциза на бездимните цигари, а благовидният аргумент гласеше, че с парите ще помага на децата с увреждания. Малко по-късно подари два пъти по-голяма сума на бизнесмена с приятелско отношение към властта Кирил Домусчиев. По същото време в страната се появи чума по дребните преживни животни, която можеше да бъде ликвидирана съвсем спокойно, ако властта спазваше собствените си предписания. Вместо това с хаотични действия, липсваща информация и законови нарушения самите власти създадоха паника и напрежение и сътвориха протест срещу себе си.

Паралелно с всичко това в публичното пространство започна да се разплита митологичната история за “къщата в Барселона”. Скандал, зреещ още от времето на друг скандал, който Борисов предпочете да не коментира, въпреки че името му бе намесено - случката “двете каки”.

Акция "Пречупване"

На този фон във вторник Борисов съобщи, че срещу властта се водела акция “пречупване”, а неин двигател били “старите ченгета”. Малко по-късно верният му депутат Тома Биков продължи тезата: във версията на Биков заговорът срещу властта се води от три центъра. Част от черния сценарий, по думите на Биков, е Цветан Василев, който финансирал сайтове, публикуващи новини “за къщи в Барселона”. Вторият център бил организационен и се намирал на “Позитано" 20, а третият бил президентът Румен Радев. Тези три центъра громели управлението с дезинформация и карали населението да се бунтува, задето се унищожава добитък и Бог знае още какво.

Истината обаче е май доста по-банална, а процесите като че ли изобщо не се ръководят от някакви тъмни съзаклятия: властта в България сама се събаря.

Освен че не могат да реагират адекватно на кризите, управляващите очевидно сами ги създават и разиграват. И определено трябва да са благодарни на БСП и на президента, задето не могат или не искат адекватно да отиграват въпросните ситуации. Защото ако можеха (или искаха) да го правят компетентно и аргументирано, кабинетът „Борисов III" щеше вече да е в историята.

Проблемите, които властта сама създава

Няма никакъв сценарий, в който БСП, президентът, масоните, илюминатите или който и да било друг да кара ГЕРБ да приемат закон, опрощаващ 60 млн. лева на Кирил Домусчиев. Няма сценарий, в който по мистичен път Волен Сидеров да защитава лобистки текстове, а Валери Симеонов да заплашва, че ще напусне правителството, но после да не го прави.

Няма сценарий, който да кара ГЕРБ в средата на годината да приема спорни акцизи, понеже в хазната нямало пари за децата с увреждания, а дни по-късно да прави подаръци за милиони на бизнеса.

Няма заговор, няма и „стари ченгета", които да карат Българската агенция за безопасност на храните да създаде сама истерия от заболяване, което трябва да предотвратява, неспазвайки разпоредбите, които сама е разписала.

В същото време БСП и президентът се опитват да се възползват от гафовете на властта, но го правят по възможно най-плоския начин, без дълбочина и без да разобличават. Просто маркират дейност. Ако действаха като истинска опозиция, властта вече щеше да е паднала.

А тя, властта, периодично обвинява сама себе си в лобизъм или некомпетентност. Обикновено това се случва в сряда, но до петък всички са се успокоили, защото очевидно са се досетили, че има опасност сами да се свалят (справка: Валери Симеонов със закона за приватизацията или Бойко Борисов с акциза за бездимните цигари).

Ако някоя от всички тези истории има потенциала да дискредитира управлението, това е онзи скандал с къщата. Неслучайно по него всички мълчат.