Всички медии отбелязаха разликата в начина, по който Джордж Буш беше посрещнат в София и ден по-рано в Тирана. Всъщност албанската спирка от европейската обиколка на американския лидер бе и единствената, на която не го очакваха протестиращи. Дори и в София се намериха 200-300 души, които излязоха да протестират срещу войната и политиката на Вашингтон в Ирак. Макар и доста измъчен, все пак това минава за протест, какъвто нямаше и не можеше да има преди 8 години, когато за първи път американски президент посети България.

При идването си в София през 1999 година тогавашният обитател на Белия дом Бил Клинтън беше приветстван от ликуващо многохилядно множество в центъра на София. Картината беше подобна на тази, която сега видяхме по улиците на Тирана.

В София Буш не само беше очакван от демонстранти, но и сувенирите с неговия лик, за разлика от тези преди 8 години за Бил Клинтън, никак не се харчеха, за жалост на търговците. Докато за Клинтън цяла София беше украсена с американски и български знамена, сега за Буш американският национален флаг, макар и поради грешка на организаторите да беше обърнат наопаки, се развяваше само на някои от централните булеварди, по които трябваше да премине кортежът с бронирания “Кадилак” на Буш.

Всичко това говори ясно, че за 8 години е настъпила промяна в отношението на българите към САЩ, и по-скоро към политиката на Вашингтон. Какви са причините?

На първо място това е случващото се в Ирак. Официална София много залага на здравите връзки с Америка във всички области, и най-вече икономическата и военната, но затъването на САЩ в иракското блато е обстоятелство, от което страдат и всички съюзници на САЩ в т.нар. “коалиция на желаещите”. Като участник в нея България дори вече даде 13 жертви в Ирак, и междувременно изтегли контингента си от 400 военнослужещи. Заради ангажиментите към “Големия брат” София трябваше да преформулира мисията си и преди около година българският парламент одобри изпращането на 120 войници да се грижат за сигурността на лагера Ашраф северно от Багдад. За този принос на България както и за участието на страната в силите за Афганистан, Буш не забрави да благодари вчера в София. Нито благодарностите, нито дори решението за разкриване на американски бази в България, не е в състояние да промени негативното отношение на хората към политиката на Буш в Ирак. Апропо – базите: от репортажите, които видяхме и чухме и от Бургас преди време, и от Безмер сега, ясно се долавят смесените чувства, с които местните хора посрещат новината, че идват американците. Големи надежди имаха преди време и унгарците, които също си взеха американски военни, но очакванията съвсем не се оправдаха след като най-голямата промяна там се оказа повишената консумация на кока-кола!

Сега има сериозни опасения, че новите американски тренировъчни бази в България и Румъния могат да се окажат преден мост за евентуални военни действия срещу Иран. И местните хора се страхуват, че един ден могат да се окажат на предната фронтова линия в един военен конфликт с режима на аятоласите. Това са страховете на обикновените хора, които разсъждават прагматично, и тук няма никаква политика. За тях е важна собствената им сигурност и тази на техните семейства. Докато те разпознават в действията на Буш заплаха в този смисъл, те ще го посрещат радушно, както подобава на съюзник и на един народ с дълги традиции в гостоприемството, но не и с овации и излишни емоции, какъвто беше случаят преди 8 години. Впрочем тогава България още полагаше усилия да бъде взета в НАТО, а знаем добре, че там Вашингтон решава, кого и кога да вземат. Сега и този аргумент е отпаднал, тъй като вече трета година България членува в Северноатлантическия съюз.

Както се казва – времената са други. Време е това да разбере и Буш като удовлетвори искането на София да отпаднат визите за българи. И това ще бъде най-малката компенсация за верността на един малък, но честно играещ съюзник на Вашингтон.