"Държава в сянка" - звучи като термин от сагата "Междузвездни войни". Или от "Властелинът на пръстените". Нито едното, нито другото. Че съществува т.нар. държава в сянка е убеден не някой си привърженик на конспиративните теории, а един от водещите експерти в Германия. Томас Майер, бившият главен икономист на Дойче банк, различава ясно характеристиките на евро-държавата в сянка: с нейното правителство в сянка (Европейския съвет), нейния изпълнителен орган (еврогрупата) и нейната мобилна група за действие - т.нар. Тройка.

(Не)зависимата ЕЦБ

"Без тази държава в сянка еврото нямаше да оцелее", казва Майер. Според него има само два начина, един валутен съюз да функционира: първа възможност - той да се сдобие с наистина независима Централна банка, която до осигурява стабилността на общата валута, а страните-членки да са суверенни държави и да спазват всички договорени правила. Това беше първоначалната идея на Европейския валутен съюз, според критериите от Маастрихт. Никой обаче не се чувстваше длъжен да спазва правилата на играта и така се стигна до втората възможност за поддържането на валутния съюз жизнеспособен - с помощта на една Европейска централна банка, която обаче вече не се виждаше като независима пазителка на общата валута, а като политически играч. Това пролича много ясно когато банката отказа нов спешен заем на Кипър и така принуди правителството в Никозия да "клекне". Или пък когато нейният шеф Марио Драги обяви на всеослушание, как банката щяла да започне да изкупва в неограничени количества държавни ценни книжа на закъсалите страни.

И тъй като ЕЦБ се е превърнала в политическа емисионна банка, която покрива дълговете на своите членове, и тъй като еврото е валутата на задълженията на закъсалите страни, то ЕЦБ се нуждае от своя държава. "И понеже такава няма, тогава работа върши и една държава в сянка", казва бившият главен икономист на Дойче банк.

Държавите се съпротивляват

Точно това наблюдаваме да се случва в момента, продължава германският експерт. Според него основите на евро-държавата в сянка образуват договори, за които повечето европейци нищо не са чували. Някой да знае напр. какво представляват Two-Pack или Six-Pack? Или пък да е наясно, за какво точно иде реч в това, което се нарича Фискален пакт? "Тези договори ограничават националния суверенитет и принуждават отделните национални държави да спазват наложена им дисциплина за да останат в системата на валутата на своите дългове", казва Майер.

Държавите обаче започват да се съпротивляват. Правителството на Кипър дълго време отказваше да приеме спасителния пакет от мерки и дори заплашваше, че ще остави страната да фалира. В Италия пък показаха червен картон на едно правителство, което никой не беше избирал. Според Томас Майер: "Представителят на държавата в сянка Марио Монти беше наказан от италианските избиратели." Сега в италианския парламент вече не е възможно да бъде излъчено мнозинство, а страната е неуправляема. В еврозоната безработицата расте, икономиките стагнират, а протестите срещу мерките с икономии се разрастват в Гърция, Испания и останалите кризисни страни.

Като в зоната на рублата

Днешният проблем на еврозоната изглежда така: имаме една система с една обща валута на дълговете, и една държавна Централна банка, но без дееспособна държава. "Историята познава подобни примери - зоната на рублата от близкото минало", казва германският икономист.

Рублата беше разплащателно средство в бившите съветски републики след разпада на Съветския съюз. Тогава страните, използващи рублата, обслужваха дълговете си през една Централна банка. И така до 1992 година, когато на балтийските страни вече им беше дотегнала високата инфлация и те решиха да излязат от системата на рублата. Година по-късно Русия стори същото и това беше краят на постсъветския валутен съюз.

"Ако не успеем да съхраним авторитета на държавата в сянка, можем да имаме същата участ както на валутния съюз на рублата", предупреждава Томас Майер. Затова беше важно Брюксел да се наложи в Кипър. След Кипър обаче на вратата вече чука Италия - третата по големина държава в еврозоната. И това може да се окаже началото на края на Европейския валутен съюз.

Автор: А. Бекер; Редактор: Е. Лилов