Кому принадлежи свещеният Храмов хълм в Ерусалим? Организацията на обединените нации за образование, наука и култура /ЮНЕСКО/ дава твърде слаб отговор на този въпрос. Нейната резолюция признава "важността на Ерусалим за трите монотеистични религии", но после използва единствено арабското название на Храмовия хълм - "Харам ал-Шариф" и говори за Израел само като за "окупационна сила", която бива обвинена в "агресии" срещу мюсюлманските светини.

Дори само с подбора на думите си, тази под организация на ООН, чиито основен принцип би трябвало да бъде неутралитетът, взема страна в един конфликт, в който дори словото е оръжие. Тъкмо тя, която се е посветила на образованието, науката и културата, не успява да демонстрира усет за ролята на езика. Така на практика ЮНЕСКО отрича значението на Храмовия хълм за евреите и християните и премълчава това, че Стената на плача е най-важната светиня за евреите.

Тъкмо на това място се е издигал еврейски храм, разрушен след това от римляните. По-късно мюсюлманските завоеватели изграждат върху развалините джамията Ал Акса, а и за християните Храмовият хълм има огромно символично значение. Агресии, за каквито говори ЮНЕСКО, е имало, разбира се, само дето те са дело на екстремисти и от двете страни, поради което и днес предизвикват постоянни напрежения около Храмовия хълм.

Грешен акцент на грешно място

Да се месиш по толкова едностранчив начин тъкмо в нещо, което носи един от най-експлозивните заряди в целия близкоизточен конфликт, е крайно опасно. ЮНЕСКО, разбира се, има право да напомня, че израелската окупация на Източен Ерусалим е нелегитимна от международноправна гледна точка. Но да подкрепяш само мюсюлманските претенции над Храмовия хълм, би означавало по абсурден начин да се обръщат нещата на 180 градуса.

Действително  поводи за критика срещу Израел има достатъчно: Тел Авив води офанзивна заселническа политика, не прекратява ежедневните издевателства над палестинците край пропускателните пунктове и блокира достъпа на арабските къщи до водата и до интернет. С резолюцията си обаче, ЮНЕСКО поставя своя акцент на съвършено неправилно място. Организацията би могла да насърчи палестинците да положат усилия за мирна промяна на статуквото чрез преговори, вместо да хвърлят камъни. Вместо да призове мюсюлманите към помирение, ЮНЕСКО дава рамо на екстремистите, като заедно с тях отрича еврейската обвързаност с Храмовия хълм. Вървейки по този път обаче, пазителите на световната култура няма как да станат добри посредници на мира.

Ливия Герстер, ФАЦ

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main