Хората, които се подпалиха, бяха медийно героизирани, животът им сантиментализиран, а политиците, нарочени за причинители на това огромно страдание – демонизирани. Смъртоносен коктейл от послания за публиката, стига да разглеждаме картината с очите на доктор Николай Михайлов – психиатър и бивш депутат. Според него романтизирането на самозапалването съблазнява публиката, а героизирането превръща самоубиеца в модел за подражание.

„Съществува риск от миметични суицидални вълни“, казва доктор Михайлов. Човешкото същество имитира желанието на своя модел, както казва Рене Жирар. Пламналият човек се превръща в икона на гнева, в индуктор на вина и апотеоз на саможертвата. Неговият акт започва да изглежда препоръчителен, доколкото е представен като 'алтруистичен', като акт за другите“.

Според Николай Михайлов този начин на представяне се дължи на обществена гузност пред зрелищното самоубийство. Именно тя поражда желанието да се опакова събитието в траур, за да се откупи с ритуална почит. По думите му в такива случаи близките на самоубиеца стават обект на закъсняла и често лицемерна грижа, а институциите маркират социална чувствителност – опрощават дългове, плащат тока, търсят работа...

Според Михайлов основната опасност на този подход се състои в посланието, че самоубийството е в състояние да реши социален въпрос или поне да доведе до почит и грижа. „Това е рекламата на самоубийството. Именно тук е медийният риск“, казва Михайлов.

Медийното воайорство

„Медийното отразяване на зрелищното самоубийство греши двойно в опита си да се държи 'благородно' – героизира и сантиментализира поведение, което предполага реакция на сдържаност и такт. Световната здравна организация препоръчва внимателно отразяване на самоубийствата, особено на зрелищните, 'идеологизирани' самоубийства, доколкото имитативното самоубийство е емпирично потвърдена възможност“, предупреждава Михайлов. Той апелира да бъдат чути препоръките на експертната общност – не да се цензурира реалността на самоубийството, а да се внимава как се отразява тази реалност.

По думите му в такива случаи е нужна сдържаност и аскетичност, а не лакомо отразяване на трагедията и ексцеса. Но това не е никак лесна задача, ако вземем предвид изконната склонност на медията към сензации. „Медията трудно сдържа воайорския си инстинкт и е склонна да еротизира ужаса – за велико удоволствие на медийния потребител“, казва доктор Михайлов.

Автор: Т. Ваксберг; Редактор: Е. Лилов