Времето му изтича, смятат повечето италианци. Рано е обаче да го опяваме, защото Силвио Берлускони ще остане на власт поне докато не спечели най-важната си битка, допълват трезво хора от обкръжението на италианския премиер. Може да излезе, че италианците не го познават добре, в противен случай те едва ли така усърдно биха предизвиквали неговата съвест - духовници се възмущават от аморалното му поведение, вестник "Кориере дела Сера" го вижда провален заради "смъртоносната комбинация между неизпълнени обещания, скандали, непристойни прояви и отчайваща непредпазливост". А главният редактор на друго издание го призовава да си вземе шапката и да изчезне, което би било в интерес на цялата страна.  

Хич не му е до Италия

Силвио Берлускони навършва 75 години. Политическите коментатори в Италия и чужбина обаче не се готвят за празнични песнопения в чест на рожденика, а настройват хора на оплаквачките. Тяхната теза: Берлускони няма повод за празнуване, проигра и последното останало доверие на европейците, популярността му е близка до точката на замръзване. Който обаче вярва, че няколко католически духовници, рейтинг-агенции или гигантските дългове на страната ще го съборят, той очевидно не познава достатъчно добре Силвио Берлускони.

Той е роден на 29 септември 1936 г. в Милано, прави истинско състояние с агенция за недвижими имоти, по-късно изгражда собствена медийна империя и купува легендарния футболен клуб "Милан". Със своята партия "Форца Италия" през 1994 г. за първи път печели избори, и оттогава управлява страната вече трети мандат. Богатството му се оценява на 6 млрд. евро.

Противниците му го обвиняват, че е изградил в Италия "диктатура на мнението", че се показва по всички телевизионни канали и че се поставя над законите. Междувременно прокуратурата започна срещу него разследване за злоупотреба с власт, принуждаване към проституция на малолетни и за даване на подкуп. Обратното - привържениците му виждат в него човек, силно обичащ живота.

Неутолима жажда за любов

Берлускони се движи между двата полюса. Но онези, които истински го познават, са категорични за едно нещо: Ключът към личността на Берлускони е в неговата "неутолима жажда за любов", твърди Карло де Бенедети, комуто навремето Берлускони е помогнал да изгради издателската си къща Мондадори. А според друг Джулиано Ферара, който издава близкия до италианския премиер вестник "Ил Фолио", "Берлускони е патологично вманиачен в това, да се харесва на хората".

Нито съдебните процеси, нито огромните задължения на Италия са истинският проблем на Берлускони, а неговото непреодолимо желание да бъде харесван. Неговата суета и открито кокетничене са най-безобидната страна на истинския му проблем: През последните години Берлускони се подложи на пластични операции за изпъване на кожата на лицето, за присаждане на коса, усмивката му ставаше все по-широка, а чертите на лицето - все по-изкуствени. Всяка сутрин, призна неотдавна самият Берлускони, той заставал пред огледалото и си казвал: "Харесвам се, харесвам се". Презумпцията е, че който се харесва сам, се харесва и на другите.

За съвсем друго говорят протоколите от подслушаните телефонни разговори на италианския премиер. Който надникне в тях ще се изненада от вулгарния език, с който Берлускони всъщност говори за нещата от живота. Например за секса и жените - веднъж се оплакал, че успял "да го направи само 8 пъти",  или са родината му Италия, която той нарекъл "тази говняна страна". Всъщност именно от тези протоколи чак сега ни става ясно, колко много "усилия" полага наистина Берлускони, за да се "хареса" на другите.

Не му остава време да управлява

На този фон едва ли е изненада, че Берлускони успя да пропилее докрай доверието на пазителите на еврото, на рейтинговите агенции и на банките. Но на него едва ли му пука особено от това, защото Берлускони е така усърдно зает със самия себе си, че изобщо не му остава време да се занимава с кризата, която заплашва да вкара Италия в спиралата на държавния банкрут. Какво от това, че дълговете са достигнали 120 % от БВП, или че икономиката на страната стагнира? - Берлускони си има други по-важни проблеми, той е зает със себе си. Видяхме в ролята на шоумен (на круиз с кораб), на певец на шлагери и като рекламно лице на фирма за прахосмукачки. Но за нарцистичния и самовлюбен Берлускони делата на Италия са толкова важни, колкото важна може да бъде една прахосмукачка например.

Очевидно е, че Берлускони днес се чувства по-добре отколкото страната, която той би трябвало да управлява. Затова послучай неговата 75-та годишнина Италия, а не нейният премиер, се нуждае повече от добри пожелания.