Редица арабски правителства са обект на остри критики заради политиката си спрямо бежанците. Тъй като изгледите за достоен живот в този регион не са прекалено големи, повечето бежанци се насочват към европейския континент. Факт е, че тъкмо държави в затруднено икономическо положение като Йордания и Ливан приемат най-голям брой сирийски бежанци. Турция също проявява значителна щедрост в това отношение. Затова пък най-богатите арабски държави - и най-вече тези край Персийския залив, се държат подчертано въздържано.

Саудитският журналист Сюлейман ал-Укуили признава, че в сравнение с Йордания и Ливан, държавите от Залива приемат твърде малко бежанци. Той обръща обаче внимание на това, че правителствата от Залива са отпуснали милиарди долари в подкрепа на арабските бежанци, приети в други държави. Освен това били проведенеи множество конференции за събиране на помощи в полза на сирийските бежанци, последната от които се състояла в Кувейт през март тази година.

Но независимо от обещанията за 3,8 милиарда долара в помощ на сирийските бежанци, събрани на конференцията в Катар, нито една-единствена държава от Залива не предлага да приеме част от бежанците на собствена територия. Арабската Лига на свой ред се задоволява да хвали щедростта на петролните производители от Залива, и особено на Кувейт, който дари половин милиард долара, но не е готов да участва изработването на общ арабски механизъм за прием и разпределение на бежанците.

Страх от внос на конфликти

По данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците само в Ливан са били приети над един милион сирийски бежанци. Съотнесено към броя на населението му, Ливан е страната, която е приела най-голям брой бежанци. Сюлейман ал-Укуили смята, че въздържаността на държавите от Персийския залив спрямо бежанците може да се обясни със страховете им от "внос на конфликти".

Египтянинът Мутааз Салама от Центъра за стратегически изследвания "Ал Ахрам" в Кайро обяснява, че тази политика се е затвърдила особено след като през 2012 година в Обединените арабски емирства се стигнало до протести на сирийци срещу политиката на Башар Асад. Местните власти тогава им отнели разрешителните за престой и ги екстрадирали. Мнозина неправителствени организации, и най-вече Human Rights Watch, разкритикуваха този факт.

Независимо от призивите на ООН към правителствата в региона да предоставят сигурно убежище на бежанците от Сирия и другите арабски държави, монархиите край Персийския залив отхвърлят подобна възможност. Само че вратата за прием не остава заключена за всички мигранти: наблюдатели критикват това, че държавите от Залива не приемат крайно нуждаещи се бежанци, но пък на драго сърце дават подслон на богати чужденци.

Приемат само бежанци с банкова сметка?

Сюлейман ал-Укуили подчертава, че държавите от Залива се водят от различни критерии при подбора на приеманите. Той признава, че регионът преследва определени свои интереси, поради което отваря врати пред по-богатите, за да ги спечели като инвеститори. Който има пари, е добре дошъл в региона на Персийския залив, затова държавите там обръщали повече внимание на наличието на капитал, отколкото на националността на бежанците. Според Сюлейман ал-Укуили, останалият свят погрешно възприемал това като даване на предимство на по-богатите. В действителност ставало дума за прием на инвеститори, а не на бежанци.

Мутааз Салама не споделя тази позиция. Според него липсва "ясна арабска концепция за приема, интеграцията и разпределението на бежанците от арабските държави". Той твърди, че още от първата вълна на прилив на палестински бежанци през 1948 г. та чак до днес, арабските държави така и не успяват да се подготвят за подобни ситуации, а политиката им спрямо бежанците си остава произволна и крайно хаотична.

"Amnesty International" наскоро изрази възмущението си от това, че богатите арабски държави и най-вече тези край Персийския залив, не приемат сирийски бежанци. "С оглед на езиковата си и религиозна близост със засегнатите, те би трябвало да са първите, които да дадат убежище на бягащите от потисничество и военни престъпления сирийци", се казваше в съобщението на правозащитната организация.