Г-н Шпилман, Вашата консултантска фирма работи отдавна в България. Как оценявате инвестиционния климат в страната?

Трябва да отчетем положителните тенденции от последните години. От средата на 90-те години в страната има положително икономическо развитие, което носи предимства най-вече за чуждестранните инвеститори.

Вашата фирма консултира чуждестранни инвеститори във връзка с българското данъчно право. Бихте ли направили сравнение между него и германското, например?

По принцип България има модерно данъчно право със сравнително нисък данък върху печалбата. Данъчните закони са значително по-опростени в сравнение с германските. Понякога обаче има проблеми с приложението им. Финансовите служби, имам пред вид не толкова тези в столицата, колкото в отдалечените по-малки градове, нямат богат опит с чуждестранни инвеститори, а и изобщо с предприемачи. Така се стига до разминаване между добрата законова рамка и практическото й приложение, което понякога води до проблеми.

Къде са причините за това?

Това отчасти се дължи на недостатъчния опит на финансовите чиновници в отделните случаи на прилагане на законите и контактите им с чуждестранни инвеститори. Не искам да преувеличавам: има изключения, но по принцип нещата вървят добре, макар и понякога с допълнителни пречки от страна на прекалено голямата бюрокрация.

С какви други проблеми се сблъсквате в България?

Те са свързани с прозрачността на различни решения, например при конкурсите за големи държавни поръчки. Отчасти проблемите произтичат и от това, че българските сътрудници, които иначе са с много добро образование, имат нужда от по-нататъшна квалификация. Т.е. чуждите фирми не бива да подценяват този факт, от който произтичат допълнителни разходи и загуба на време.

Освен това България има малък пазар, затова съветваме чуждестранните фирми да не се ограничават само с него. Те трябва да си отговорят на въпроса, как пасва България в моя инвестиционен план, ако искам да използвам предимствата не само на тази страна, но и на целия регион.

В последния си доклад за зрелостта на България Европейската комисия отправя доста критики. Оправдани ли са те?

Според мен в някои отношения докладът е по-критичен от необходимото. Ако не познавате обстоятелствата и изхождате само от критиките в него, ще придобиете един прекалено отрицателен образ за страната. В доклада не е достатъчно добре застъпено желанието на сегашното правителство да направи бързо по-нататъшни крачки в положителна насока. С други думи страната се развива по-бързо от това, което е регистрирано в доклада.

Къде критиките на Европейската комисия са по-остри от необходимото, според Вас?

Това са въпросите, свързани с приложение на законите и независкимостта на правораздаването. Мисля, че има отделни случаи, които дават основание за критика, но цялостната картина и най-вече темповете на промени, не са достатъчно добре отбелязани в доклада.

Мислите ли, че 2007-ма година е все още реалистична цел за членство на България в ЕС?

Мисля, че това е политическо решение. В този смисъл въпросът е, не доколко тази цел е реалистична спрямо факторите в страната, а доколко самият ЕС оценява възможностите за членство на България, но и на Румъния, разбира се.