На 14 и 15 август Пакистан и Индия честват деня на независимостта.

Напращяла от самочувствие и смятана за една от свръхсилите на бъдещето, Индия претендира за постоянно място в Съвета за сигурност на ООН. Докато Пакистан е смятан от мнозина наблюдатели за "безнадежден случай", убежище за терористи и ислямисти.

Общо в двете страни живее една пета от населението на света. Досега те са водили три войни - две от тях за вечната ябълка на раздора Кашмир. Но областта Кашмир е само един от многото неуредени проблеми между тях. Терористичните акции на пакистански терористи в многомилионния индийски град Мумбай върнаха с години назад крехкия мир, царящ между Пакистан и Индия.

Американците подготвят изтеглянето си от Афганистан през 2014 г. Тъй като Вашингтон не се доверява вече изцяло на Пакистан, своя най-важен съюзник във войната срещу тероризма, пакистанският политолог Саяд Насър прогнозира нова фаза в двустранното напрежение. Защото както Индия, така и Пакистан искат да се възползват от американското изтегляне, за да увеличат влиянието си в региона. Според Насър най-важната обща черта между двете страни се състои в това, че и от едната, и от другата страна на границата цари голяма мизерия. "Напредък е възможен, само ако се установи мир", казва той.

Пречка за целия регион

Десетилетният конфликт между Индия и Пакистан спъва не само собственото им развитие. Съседни страни като Бангладеш, която се отцепи от Пакистан през 1971, Непал, Бутан или Шри Ланка не могат да се обединят, въпреки че официално преследват тази цел от 1985 г.

Без решаването на политическите проблеми е невъзможно постигането и на икономически споразумения, като например премахване на митата или създаването на зона за свободна търговия. Същото се отнася и за премахването на визовия режим.

Всичко това е много жалко, защото между Индия и Пакистан съществуват много тесни културни връзки. Освен това много политици са родени в другата страна, като например индийският премиер Манмохан Синг или бившият пакистански президент Первес Мушараф.