Пожари, суша, унищожени реколти: тежки жеги измъчват хората в Индия и Пакистан. През март и април температурите скочиха значително над 40 градуса. В Индия такива жеги не е имало от 120 години насам.
Снимка: Krishna Gaddam
Реклама
Тежки жеги измъчват хората в Индия и Пакистан. Температурите в големи части от региона надвишават значително 40 градуса. Метеорологичните служби на двете страни предупреждават, че това ще продължи.
Подобни температури не са нищо необичайно за Южна Азия, но обикновено те настъпват чак през май и юни. Тази година жегите започнаха много по-рано: през март и април. Така например Индия отбеляза най-горещия март от 1900 година насам. Причината: северозападни ветрове транспортират сух горещ въздух към северната част на Индия и западен Пакистан.
Най-горещият сезон тепърва предстои
Тези жеги, започнали още през март и април, са сигнал за онова, което очаква региона през май и юни, казва Дилееп Маваланкар, директор на Индийския институт за обществено здраве. А метеорологът Сардар Сарфраз от пакистанския милионен град Карачи обясни, че в момента обичайните охлаждащи ветрове от Арабско море просто не се появяват.
Индийският премиер Моди предупреди за опасността от пожари. "Температурите бързо се покачват, а това е необичайно за това време на годината. В подобна ситуация се покачва и броят на пожарите. През последните дни избухнаха много горски пожари, както и пожари в болници и на исторически места", каза той по време на конференция с премиерите на отделните индийски щати.
В индийската столица например от дни гори едно огромно сметище. Отровен облак се движи над северната част на града. Потушаването е невъзможно - също поради огромната жега. На други места високите температури унищожават реколтата по нивите - през последно време вали драматично рядко. Така например в щатите Пенджаб, Харяна и Утар Прадеш реколтата от пшеница е била с между 10% и 35% по-малка, както посочва местният вестник "The Economic Times". И водата на някои места вече не достига.
Индия - климатично неутрална едва след 2070?
Жегите натоварват силно и електропреносната мрежа. Често се стига до спиране на тока, в някои щати токът дори бива изключван по план. Много от въглищните електроцентрали се оплакват от недостиг на въглища. А в северна Индия, в Хималаите, глетчерите се топят с невиждана скорост. Това, което наблюдаваме в Индия, безспорно е последица, свързана с промените в климата, убедена е експертката Мариам Захариа. "Преди подобно нещо се случваше веднъж на всеки 50 години. А сега се стига до тежки жеги на всеки четири години", казва тя пред телевизия NDTV. Ако не предприемем нищо по въпроса, ще се случва и още по-често."
През миналата година индийският премиер обясни по време на Климатичната среща на върха в Глазгоу, че Индия може да постигне т.нар. климатична неутралност едва през 2070 година - и то само с мащабна финансова подкрепа от индустриалните страни.
*** Вижте това видео от нашия архив:
Наричат го "град на бъдещето"
04:11
This browser does not support the video element.
Разгледайте и тази фотогалерия от нашия архив:
Какво правят насекомите за нас?
Учените предупреждават, че през следващите десетилетия 10% от видовете насекоми могат да изчезнат. Климатичните промени и интензивното селско стопанство са сред основните причини. Това би било фатално. Ето защо:
Снимка: picture-alliance/dpa/P. Pleul
Планетата на насекомите
От красиви пеперуди до досадни комари - насекомите са сред най-разнообразните същества на Земята. Днес има около един милион видове. Според изследване на ООН за биоразнообразието, в някои части на света до 40% от насекомите са застрашени от изчезване. Малцина осъзнават, че загубата им би била пагубна за природата и хората.
Снимка: Imago Images/Xinhua
Ръчно опрашване вместо пчели?
Зърнено-житните култури, като пшеница или ориз, се опрашват от вятъра. Бъдещето на много други растения обаче зависи от насекомите. Благодарение на насекомите се произвеждат хранителни продукти за 235 милиарда долара годишно. В Китай някои фирми залагат на ръчното опрашване на ябълковите и крушовите дръвчета, тъй като наоколо вече няма достатъчно пчели. Но това драстично оскъпява производството.
Снимка: Getty Images/K. Frayer
По-празни чинии
Изчезването на естествените опрашители означава и това: че хората ще трябва да се откажат от голяма част от храните, които са свикнали да консумират - много от плодовете и зеленчуците, както и любими лакомства като шоколад и кафе. Освен това насекомите допринасят за отглеждането на така важния за текстилната промишленост памук, както и за растенията, от които се произвеждат определени лекарства.
Снимка: AFP/R. Arboleda
Природни чистачи
Много насекоми - например торният бръмбар - помагат за отстраняването на гниещи растения, мърша и изпражнения, които иначе просто биха останали на мястото си. Това означава, че без тези видове насекоми светът би бил много по-миризливо и по-мръсно място.
Снимка: Imago Images/blickwinkel
Храна за други видове
Насекомите са основният източник на храна за много други животни. Затова изчезването на насекомите ще се отрази и на популацията на видовете, които се хранят с тях. Орнитолозите смятат, че намаляването на някои видове птици в Обединеното кралство е поне отчасти свързано с намаляването на броя на насекомите.
Снимка: Imago Images/blickwinkel
Бавна адаптация
Климатичните промени влияят и на насекомите. Някои видове се напасват бавно към новата среда - като земните пчели, които трудно виреят при твърде високи температури. Същевременно някои насекоми-вредители си намират нови местообитания, застрашавайки да унищожат реколтите. Това кара фермерите да увеличават употребата на пестициди, които пък от своя страна убиват естествените опрашители.
Снимка: Imago Images/Design Pics/J. Wigmore
Бездомните опрашители
Интензивното земеделие през последните години е една от основните причини за намаляването на насекомите в Европа. Торовете, пестицидите и инсектицидите, както и отглеждането на монокултури на огромни площи водят до изчезването на много видове. По този начин насекомите губят своите естествени местообитания - като цъфтящите ливади и гори.
Снимка: Getty Images/N. Safo
Дом за насекоми
Една по-благоприятна за насекомите селскостопанска политика (по-малко пестициди и монокултури) би увеличила броя на естествените опрашители. Засаждането на повече цветя в градините и градските райони също би осигурило местообитание за пчелите и пеперудите. Друг вариант е изграждането на повече "хотели за насекоми" (на снимката) - например за дървесните пчели, които обичат да гнездят в кухини.
