Миналата седмица две парламентарни комисии одобриха на първо четене внесените от МС промени в закона за специалните разузнавателни средства. Те са свързани с решението на Европейския съд по правата на човека, който отсъди, че службите в България са безконтролни и безотчетни при използването на специални разузнавателни средства.

Схемата е вече стандартна – законови промени и създаване на нови структури, които временно потушават критиките, но не решават проблемите.

Сега се предлага създаването на Национално бюро за надзор и контрол над специалните разузнавателни средства – така наречените СРС-та. Бюрото ще трябва да контролира законосъобразността на целия процес по събиране на информация чрез СРС. Тя, разбира се, и сега би трябвало да се контролира от съответните служби и най-вече от съда. Но този контрол явно не е достатъчен. Затова вместо да се отстранят предпоставките за злоупотреби в съществуващите институции, се прибягва да създаване на нова структура.

И какво от това?

Това вече е ставало не веднъж. Имаше, например, МВР със съответните йерархии, вътрешен и външен контрол, служби за борба с престъпността и корупцията. Отделно, разбира се - следствие, прокуратура, разни комисии и спец-звена за същата борба. Но това се оказа недостатъчно и се създаде ДАНС. Очаква се и комисия за наблюдение на самата ДАНС. Или: за управление и контрол на съдебната система има Висш съдебен съвет. За още контрол имаше и Инспекторат в Министерството на правосъдието. Но това се оказа недостатъчно, та се направи и Инспекторат към Висшия съдебен съвет. Практиката обаче показа, че безкрайното институционално клониране не прави борбата с престъпността и корупцията по-ефективна. Така или иначе няма да е чудно, ако скоро се сдобием с още някой Инспекторат, който да надзирава новото Национално бюро за надзор и контрол.

Пак „наши хора”?

Най-напред обаче ни предстои поредното шоу с избор на хора за новооткритите работни места. То ще се разиграе по също така добре позната схема – по предложение на премиера Народното събрание ще ги избира с обикновено мнозинство. Тоест, за пореден път хората, които трябва да опазват едни на думи консенсусни и надпартийни принципи и ценности, каквито са правата на човека, ще бъдат избрани по един строго политически критерий – да са „наши хора”.

На притесненията на опозицията, че това няма да е „нищо повече от канал за изтичане на информация към високите етажи”, министърът на правосъдието отговори така: „Нека да вярваме, че в България имаме поне 3-ма честни души, които могат да вършат работа по правилата и процедурите.” Че в България има такива хора, и то не само трима, ние твърдо вярваме. Практиката обаче ни е научила да не вярваме, че това /а вероятно и всяко друго политическо мнозинство у нас/ може да загърби собствените си интереси и да избере именно такива хора. Научила ни е да не разчитаме само на честността на избираните да служат на обществото. Иначе нямаше да има примери, като, да кажем, този с „баткото” в пътния фонд. Пък и какво пречи тези честни хора да бъдат назначени направо в МВР или ДАНС и те да „вършат работа по правилата и процедурите”, без да има нужда някой да ги контролира и надзирава.