Около сто измежду тях са били застреляни от българските граничари, пише германският историк Щефан Апелиус в книгата си по тази тема.Вестник Интернешънъл Хералд Трибюн разказва за съдбата на някои от бегълците през българската граница и представя книгата на Апелиус.

През 1978 година източногерманците Олаф Хенце и съпругата му Барбара решили да избягат на Запад през България. Днес Олаф смята, че дори щели да успеят, ако били заличили по-добре следите си, най-вече прерязаната бодлива тел.

Българските граничари открили огън

по двамата млади източно германци и тежко ранили Барбара в рамото. Бегълците избрали тъкмо България заради по-южняшкия манталитет на хората и по-ниската техническа обезпеченост на граничния контрол, разказва днес Олаф пред журналиста от Интернешънъл Хералд Трибюн. Щефан Апелиус, който написа цяла книга за убитите източногерманци по българската граница, обяснява в интервю за Дойче веле:

„Когато започнах разследването си, в Германия се знаеше за осем души с германско гражданство, убити в България. Много трудно ми беше да събера повече информация, а

в България непрекъснато се натъквах и на пречки.”

Германският историк казва пред Интернешънъл Хералд Трибюн, че по информации на негов източник в София (пожелал да остане анонимен, за да не загуби работата си) по българската социалистическа граница навремето, освен източногерманците, са били убити немалко чехи и поляци. Според неговите проучвания, броят на германците, опитали се да избягат на Запад през България е 845, а несъмнено доказани са фактите за смъртта на 18 от тях. Апелиус смята обаче, че българските граничари са убили над 100 източногерманци. Само за сравнение: край Берлинската стена граничарите от ГДР са застреляли 134 души, а при опит да избягат от ГДР общо са били убити над 1000 човека. Германският историк добавя и още един факт:

„Проучванията ми показаха освен всичко друго, че последният източногерманец, загинал при опит да избяга на Запад, е бил убит не край Стената, а именно в България. Той е застрелян на 7 юли 1989 година на българо-гръцката граница.”

В публикацията на Интернешънъл Хералд Трибюн се припомня, че това убийство е извършено само месеци преди падането на Стената. Авторът разказва и

друга кървава история:

за момче и момиче от Лайпциг, застреляни от българските граничари от непосредствена близост с по няколко десетки куршума. Според Щефан Апелиус в някои от случаите убитите източногерманци набързо били погребвани край граничната бразда, в други случаи връщали труповете им на роднините в ГДР с лъжата, че са загинали при автомобилна катастрофа.