Август очаквано счупи всички инфлационни рекорди. През миналия месец потребителските цени са скочили с 3,1 процента. Това е най-голямото месечно поскъпване, измерено от началото на тази година. Инфлацията е рекордна и за последните 7 години – такава ценова жега през август не е имало от 2000 година насам. Из първа страница на в. “Сега”.

Всевъзможните августовски жеги – температурни, ценови, предизборни – през тази година станаха нарицателни. Но август не свърши ли, не сме ли днес в предверието на есента, не вадим ли шлифери и затворени обувки от гардероба. Да, естествено е при 15-16 градуса – естествено е даже за сезона. Колкото и да ни изненадва природата, все още го приемаме в рамките на естественото. Но кое му естественото на инфлацията например? Ще кажете, ами пазарът я налага. Аз обаче не съм специалист по пазарите, по-скоро по хората: но и като не-специалист си давам сметка, че подобно непоносимо поскъпване при валутен борд не е съвсем в реда на нещата, даже ми минава през ума, че е и търсено, и предизвикано от некадърно управление. Да, управлението в една държава е отговорно за всичките й сривове и провали, то се закичва и с лаврите на нейните успехи. Защо всеки път, откъдето и да тръгнем все опираме до темата за властта: ами защото властта в България днес е в ръцете на три партии, различни в идейната си същност и подобни в начина, по който буквално консумират предоставената им временно власт. Така безогледно и безцеремонно не се е управлявало май и в късния живковизъм – първо, защото по по-високи и по-ниски върхове са разставени най-вече люде, чийто основен капацитет можем да обобщим с думата “партиец”, второ защото предстоящите местни избори в някакъв смисъл подлагат на съмнение съществуването на партиите – но на съмнение ги подлагат и вътрешнопартийните дрязги, раздори, лобита и апетити. Тристранното управление създаде атмосфера на разпад в държавата и това най-ясно се чете днес, в прииждащата есен, сезонът на равносметката, сезонът на предстоящия избор – не избори, а избор именно… Ще продължим ли с апатична надменност да демонстрираме неучастието в собствения си живот и да оставим съмнителни мафиотски обединения, бизнеспартийки, смътни като НЛО и безскрупулни недодяланици да яхнат местната власт или ще пожелаем да я дадем в ръцете на можещи хора? Грешката с централната власт вече е направена и хайде този път да се поучим поне от нея, тя те пред очите ни, опропастява европейските ни перспективи, размахва инфлационния си бич по гърбовете ни, играе си опасно с огромните корупционни зарове както се играе с огъня, толерира масовото опростачаване, смалява бъдещето ни и всичко това е безнаказано, безцеремонно, вече извън нас. Но да си дадем сметка, че не всичко е извън нас, особено сега, в началото на есента и в първия учебен ден, когато поне за преброени мигове се чувстваме част от чистата празничност на своите деца, на образования свят, от красивия патос на науката и възхода… Онзи ден се завърнах от страна, където тези думи не са празни и не звучат кухо, изпълнени са с гражданско съдържание и конкретност, затова и животът там принадлежи на хората, въпреки жеги, студове или инфлации.