Това са част от изводите в анализа на фондация "Медийна демокрация" за медийната среда в България. Според медийното си досие Борисов все така обещава, инспектира, оценява, заръчва. И е винаги на преден план в новините. Сергей Станишев е също инициатор на новини, макар и в по-слаба степен от премиера, сочи анализът.

Лидерът на БСП е основен критик на правителството, но е опозиционерът с най-широка медийна трибуна. Нещо повече - негативното отношение на медиите към Станишев се преобръща в позитивно. Така, чрез най-високия тираж на проявите на Борисов и Станишев, пресата заковава политическото двуполюсно статукво ГЕРБ-БСП.

Доган и Костов - в медийния хастар

Актуалните информационни досиета на останалите политически субекти са по-рехави. Топ фигури слизат от първите страници на вестниците и трябва да се задоволят със затихващ медиен интерес, закръгля картината Николета Даскалова. Ахмед Доган е с периферно медийно присъствие – за него пресата пише най-често с критика и ирония. И към Иван Костов, една от най-видимите политически фигури, негативното медийно отношение ескалира.

Командирът командори – това е най-честият медиен портрет на Иван Костов. А най-често използваният фон са критичните препратки в пресата към мандата му като министър -председател.

„Маргиналите“ Волен и Яне

Драстичен спад в медийното присъствие през последните три години установяват наблюдателите при Волен Сидеров и Яне Янев. Меглена Кунева, според анализа на "Медийна демокрация", е с променливо присъствие в пресата, без достигане на значими пикове. Дори председателката на парламента Цецка Цачева е обрисувана като „политически субект с маргинално медийно присъствие“ в сравнение с премиера. Така Б.Б. си остава безспорният медиен фаворит.

От 2009 г. досега медиите "помпат" рейтинга на Борисов. Сайтове, онлайн агенции и уеб издания са свръхнаситени с новини, в които премиерът е главно действащо лице.

Борисов - топ субектът

Борисов е най-споменаван в медиите - 3 670 пъти от началото на годината. И то най-вече в положителна светлина. Вторият в класацията е Цветан Цветанов, но с около 2 пъти по-малко споменавания - 1 453. Премиерът е отразяван 2,7 пъти по-интензивно от президента, 8,5 пъти повече от кмета на София, 13 пъти повече от председателката на Народното събрание и 18 пъти по-често от главния прокурор.

Подобна информационна зависимост на българските медии от изявите на българския премиер е вече не просто норма, а опасна диагноза, коментира цифрите изследователката Гергана Куцева.

Дистанцията прави впечатление не само защото няколко години вече е непоклатима тенденция, но и защото не беше характерна за медийния дневен ред при предишното управление, допълва и Николета Даскалова. Накратко: тенденцията от кандидат-президентската кампания миналата есен, а именно - медийното привилегироване на двуполюсното политическото статукво, се запазва, сочи още анализът на „Медийна демокрация“. И по всичко личи, че ще оцелее и на изборите следващата есен.

Медийната девалвация

Крайният резултат от изброените медийни пристрастия е легитимацията на публичната представа, че политическите процеси в страната гравитират изключително около фигурата на Борисов, уточнява доц. Орлин Спасов, изпълнителен директор на фондация „Медийна демокрация“. Но докато информацията все по-напоително „помпа и допингира“ рейтинга на властта, обобщава експертът, медиите все повече девалвират. Допингът за властта се оказва токсичен за пресата.

Автор: А. Ненкова; Редактор: Е. Лилов