Не само градът с неговите старинни къщи, джамии и базари привлича със своя чар: също и районът около град Кашан е осеян със забележителности. Сред тях се открояват Соленото езеро и безкрайните пясъчни дюни на пустинята Маранджаб. Заслужава си човек да стане рано, за да наблюдава изгрева на слънцето над Маранджаб.

В Иран изкуството е просто на всяка крачка. Любовта на иранците към изящния детайл е пословично, както си личи от украсата на купола в джамията "Шейх Лотфолах" в град Исфахан. Но и извън религиозните храмове човек може да се наслаждава на великолепие от багри, форми, мозайки и стенописи.

То се намира между Исфахан и Кашан и наброява едва 300 жители. Но всички в Иран го знаят: селцето Абаяне с неговите червено-кафяви къщи от глина е успяло да съхрани своята автентична култура и език в продължение на повече от 2 000 години и за мнозина иранци то е олицетворение на тяхната история. От 2007 насам "червеното" село чака да бъде признато за световно културно наследство на ЮНЕСКО.

Повечето от нас си представят повърхността на планетата Марс именно по този начин. И наистина: в Дащ е Лут (пустиня на празнотата) няма никакъв живот. на това място през 2005 г. НАСА измери най-високата температура на Земята - 70,7 градуса по Целзий.

Закътан в оазис между двете най-големи пустини в Иран, той е един от най-красивите градове на страната: Язд е известен с античната си архитектура, запазена и до днес. Навремето той е бил важен кръстопът на пътя на керваните. Градът е включен в списъка на Юнеско за световното културно наследство. Гледката, която се открива от покрива на някоя от характерните за Иран чайни, е просто пленителна.

Далеч на североизток, встрани от основните туристически маршрути в Иран, е разположена провинция Голестан. Там се намира гробът на Халид Наби - един от предшествениците на пророка Мохамед. От това място се открива прекрасна гледка към безкрайното море от хълмове.

Ако попитате иранците кой е любимият им град, най-често ще чуете да отговарят Шираз. И наистина: освен че в него се намира гробът на известния ирански писател Хафез, градът предлага и много други забележителности. Една от тях е джамията Наср ал Молк, известна с великолепните си витражи. Когато светлината прониква през тях, храмът придобива магическа атмосфера.

Северно от Шираз се намира античният Персеполис. Той показва могъществото на някогашната Персийска империя, простираща се от Северна Африка до Индия. През 330 година пр.н.е. градът е бил частично разрушен от Александър Македонски. Остатъците от величествения античен град са устояли на времето цели две хилядолетия. Днес Персеполис е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Западният човек трудно може да си представи подобно гостоприемство и отзивчивост: иранците отварят домовете и сърцата си за своите гости. В приятна и непринудена атмосфера времето преминава неусетно в приказки и шеги, на чаша чай или около масата, отрупана с традиционни персийски ястия - както на снимката заедно с моите домакини и техните приятели от град Машхад.