Българските власти вече се обърнаха към ирландското правителство с молба за разяснение, отбелязвайки, че трудовите права на гражданите на страната не трябва да бъдат ограничавани още повече. Андрей Владов разговаря с Даряна Коцева, ръководител на Службата по трудови и социални въпроси към българското посолство в Лондон, която следи и проблемите на сънародниците в Ирландия.

От първи юни двойно се удължава срокът, през който работодателите в Ирландия трябва да търсят местен или европейски кандидат за вакантно място. Освен това членовете на семействата на имигранти с работни визи отсега нататък ще трябва отделно да кандидатстват за право на труд.

В законовите промени има противоречия

Медиите в Дъблин вече оповестиха, че новите мерки ще важат и за българи и румънци, които засега имат ограничен достъп до ирландският трудов пазар. Даряна Коцева заяви за Дойче Веле, че представителите на София не са съгласни с това твърдение: „Тези нови законодателни промени са насочени главно срещу гражданите на трети страни. Поради това ни се струва, че има противоречия в тези законови промени, защото никъде изрично в тях не се подчертава, че се отнасят и за българските граждани. Именно затова се свързахме с Министерството на търговията, предприятията и заетостта. Лично посланикът ни в Дъблин, г-н Ялнъзов, повдигна въпроса и е получил уверения, че до два-три дни министерството ще го разгледа и ще излезе с официално заявление до каква степен и в какви аспекти тези промени засягат българските граждани -защото не е докрай ясно. Склонни сме да вярваме, че Ирландия ще успее да направи разграничение между гражданите на трети страни и българите, които са европейски граждани”, посочва Даряна Коцева.

Но дори властите в Дъблин да решат, че новите ограничения няма да важат за българи, те пак ще трябва да кандидатстват за работни визи. За 2008 година ирландското правителство е издало само 22 разрешения на българи, съобщи трудовото аташе към посолството в Лондон. Даряна Коцева отбелязва, че за разлика от Великобритания, където българите се оплакват от нарушаване на трудовите им права, в Ирландската република проблемът е съвсем различен:

Излишна стъпка в условията на глобална криза

„Оплакванията са основно за това, че българите нямат достъп до пазара на труда и че не могат да си извадят разрешение за работа, дори когато получат някаква оферта. Понякога работодателят не е склонен да жертва някаква сума, защото има такса, за да се издаде разрешение. Не е склонен да се занимава с тази бюрократична, отнемаща време процедура, защото му е много по-лесно да вземе други кандидати, за които няма нужда да кандидатства за разрешение за работа. Или пък наистина се подава молба, но Министерството на търговията и заетостта отказва. Има голям брой сектори, за които всъщност е невъзможно да се кандидатства – те са изключени от възможностите за кандидатстване”, добавя Даряна Коцева.

Новите мерки, които Ирландската република ще въведе от първи юни, предвиждат списъкът със забранените професии за чужденци да бъде разширен, особено в сферата на здравеопазването и финансовите услуги. Затягането на разрешителния режим за работа беше разкритикуван от ирландски организации за защита на имигрантите като излишна стъпка в условията на икономическа криза. Даряна Коцева казва, че българите също започват да напускат Ирландия, за да търсят работа другаде:

„Много българи са съкратени. Понякога половината от членовете на едно семейство не работят. Мнозина се върнаха в България, но това все още не е масово явление. Някои предпочитат да потърсят възможности в други страни, като тук във Великобритания, или в Америка, Австралия, Южноафриканската република”, каза пред Дойче Веле ръководителката на Службата по трудови и социални въпроси към българското посолство във Великобритания.