Мнозинството от близо три милиона ирландски избиратели е срещу договора за реформи на Европейския съюз; тяхното "не" е политически земетръс, чиито измерения още дълго ще се чувстват. С отхвърлянето на трудно приетия Лисабонски договор е отнета бъдещата правна основа и той затъва в дълбока криза. Това е възможно най-неблагоприятният неуспех за Европейския съюз. Истинска катастрофа. Председателят на Европейската комисия Барозу вече предрече края на съюза във вида, в който го познаваме досега.

След като през 2005 г. амбициозната европейска конституция беше отхвърлена от французите и холандците, сега това вече е смъртоносен удар за новия европейски договор, който уж трябваше да направи по-добре управляем Европейския съюз.

Какво трябва да се направи?

Дали "не"-то на ирландците да се вземе насериозно и да се подканят те да напуснат съюза? Макар че през 30-те години на своето членство в него са печелили и от самото членство, и от финансовите помощи на съюза, сега те против всякакъв разум го отхвърлят! Това с право може да се приеме за неблагодарност. Излизане от съюза, към каквото никой не принуждава Ирландия, би било много по-последователна крачка. Но до такава няма да се стигне.

И дума не може да става да се предложи на ирландските избиратели още веднъж същия текст на договора, сиреч да се проведе втори референдум. Така беше направено през 2001 г. с отхвърления в Ирландия договор от Ница. Не става също в договора да се включат специални клаузи за ирландците. Защото в такъв случай ратифицирането на Лисабонския договор в приелите го 14 страни ще трябва също да се повтори. Това никой не желае.

Вероятно целият проект ще бъде замразен

и след няколко години отново ще бъде изваден отново. Кризата и парализата се превръщат в трайно състояние на Европейския съюз, което никак не укрепва международния му авторитет. При следващите избори за Европейски парламент ще има вероятно още повече евроскептици. "Не"-то на ирландците има горчиви последици за Хърватия, останалите балкански страни и Турция, които искат да се присъединят към съюза.

Въпреки тежката криза, Европейският съюз не бива да се разпада. Този уникален в света мирен, интеграционен и икономически проект не бива да се провали, ако и той да става сякаш все по-безразличен на европейците.