Коментар от Керстен Книп:

Кьолнският имам Сами Абу-Юсуф се радва междувременно на съмнителна слава в Германия. Дали самият той го е искал или пък други са му я създали неволно - засега не е ясно. Ясно е обаче друго: имамът уверява, че са го цитирали неправилно. И че очевидно не са го разбрали.

Имамът попадна в центъра на вниманието малко след като даде интервю за руската телевизия РЕН ТВ по повод насилията през Новогодишната нощ в Кьолн. Както е известно, тогава стотици жени станаха жертва на грабежи и сексуални посегателства, извършени от млади мъже с арабски и северноафрикански произход. „Като се разхождат полуголи и напарфюмирани, няма какво да се чудим, че стават такива работи” - така в РЕН ТВ са превели на руски думите на Сами Абу-Юсуф.

Изгубени в превода

Според самия имам обаче, тази версия изопачава казаното от него. Пред булевардния вестник „Експрес” той твърди, че всъщност искал да каже нещо друго. А именно: „Имало е леко облечени и напарфюмирани жени, които се разхождали сред множеството пияни хора. За някои северноафриканци това е било повод да започнат да ги опипват. Което обаче не означава, че аз мисля, че жените не бива да се обличат по такъв начин. Това всички трябва да го приемем. А ако някому не се харесва, да си търси друга страна.” След подадена жалба от депутата Фолкер Бек от Зелените, сега прокуратурата вече официално разследва какво точно е казал имамът пред руската телевизия.

След посегателствата в Кьолн част от германската общественост е склонна да обвинява исляма за насилията срещу жени. И това не е чак толкова неправилно. Защото ислямът действително носи част от отговорността. Но не толкова заради блуждаещите в него сексистки идеи, колкото заради липсата на йерархични структури. За да го кажем съвсем ясно: мнозинството мюсюлмани са възмутени от случилото се през Новогодишната нощ, но тези посегателства не бяха осъдени - и нямаше как да бъдат осъдени - от една висша ислямска инстанция. Просто защото такава няма. И тъкмо в това е проблемът. Проблем най-вече при сунитите, където липсва един главен авторитет, подобно на папата при католиците, и съответно липсва обвързваща интерпретация на исляма. А това открива терен за какви ли не теологични плевели.

Докъде води това, показва примерът със Саудитска Арабия - самозваната страна-лидер в сунитския свят. Там религиозният книжовник Мухамад Салих Ал-Мунаджид поддържа салафитска уебстраница, която е сред десетте най-популярни портала за подобни публикации. Наскоро един потребител му зададе въпроса дали женени мюсюлмани могат да правят секс с „робини” (това е циничен евфемизъм за многобройните азиатки, които работят като домашни помощнички в Саудитска Арабия). Отговорът на Ал-Мунаджид гласеше: Да, разбира се, по въпроса няма никакво съмнение.

Теология на "телесната долница"

Същото перверзно теологично „обслужване” на телесната долница е залегнало и в основата на бизнес-модела, наречен „Ислямска държава”. Тази „държава” позволява на своите последователи безнаказано да изнасилват жени - не само язидски християнки, но и всякакви други пленени жени. Мъжете от ИД дори твърдят, че вършат тези изнасилвания с благословията на Аллах.

Да, и в други религии има цинични идеологически схеми, които оправдават какви ли не престъпления със съответните свещени книги. В Уганда, например, бруталният касапин Джоузеф Кони и неговата „Божия армия за съпротивление” се опитаха да създадат религиозна държава на християнска основа. В Чили пък германският емигрант Паул Шефер, основател на печално известната „Колония Дигнидад”, обещаваше на своите последователи „изконно християнски живот в Обетованата земя”. Към този живот той най-естествено причисляваше и редовните сексуални насилия срещу жени и деца.

Но да се върнем към „Ислямска държава”. Огромното мнозинство мюсюлмани се отвращават от нея, а многобройни имами вече осъдиха деянията ѝ. Но доколкото най-вече в сунитския ислям липсва върховна инстанция, която дава религиозни тълкувания със задължителна сила за всички вярващи, възможни са какви ли не най-произволни интерпретации.

Тъкмо това е обратната страна на религиозното многообразие в исляма, което непрекъснато хвалят ислямоведите в Германия. Защото голямата свобода в интерпретирането на религията, от която се възползват и най-съмнителните имами, може да избие в изключително опасни посоки. И не случайно част от германската общественост сериозно се тревожи от тази опасност.

Да, може би думите на Сами Абу-Юсуф наистна са били преведени неправилно. Да, може би той е искал не да легитимира насилията от Новогодишната нощ, а просто да обясни как се е стигнало до тях. От тази гледна точка е добре, че полицията вече води разследване. Германия е длъжна да излезе начисто със своите мюсюлмани, а най-вече - със своята идентичност като правова държава. А правовата държава не търпи проповедници на омразата, които се прикриват зад набожни маски.