Питате коя от моите статии предизвиква най-много гневни коментари напоследък. Тази, в която защитавам исляма. Там се казва горе-долу следното: в една свободна страна човек има включително и правото да бъде мюсюлманин. Нали не е забранено, примерно, да практикуваш професионален спорт, макар че той често пъти е опасен и вреден за здравето?

Проституцията също е разрешена. Да си турим ръка на сърцето: нима проституцията е чак пък толкоз по-добра от исляма? Освен това невъзможно е да се забрани абсолютно всичко. Днес ще забраните исляма, а утре, току-виж, сте забранили и алкохола - нещо, което на мен хич няма да ми хареса.

По-добре с щръкнали коси, отколкото забулена...

Честна дума, това беше горе-долу всичко в статията. Признавам си, не стана най-задълбоченият текст, който някога съм писал. Ама и такава фатва от злонамерени коментари не бях получавал никога през живота си! „Като не ти харесва у нас, заминавай за Мека!” Няколко седмици по-късно присъствах на един доклад по същата тема. Докладчикът обърна внимание, че всички световни религии съдържат идеи, които противоречат на духа на нашата Конституция. А когато една жена заявява, че желае да се подчинява на съпруга си, защото такава е волята Божия - ами нека го прави, обобщи докладчикът.

В залата седяха много млади жени със забрадки, които перфектно владееха немския език - очевидно студентки. На другия ден се чух с една стара позната - левичарка и феминистка. Разказах й за младите жени със забрадките, а тя се изненада и ме попита: „Мигар не знаеш?” Сред младите момичета забрадката напоследък се била превърнала в най-любимия инструмент за провокации. Използвали я дори девойки, които изобщо не били чужденки. У родителите и учителите забрадката предизвиквала много по-голямо раздразнение, отколкото татуировка с лика на Дитер Болен или пък пънкарска прическа.

По примера на маркиз дьо Сад

Представете си само едно либерално семейство на някогашни революционери от 60-те години, а 16-годишната им дъщеря внезапно цъфва на закуска със забрадка и настоява да я омъжат насилствено за братовчед й. Ами че клетата й майка направо ще падне на колене и със сълзи ще моли дъщеря си вместо това да си сложи някой така наречен „интимен пирсинг”.

„Ислямът,” обобщи моята позната, „е новият пънк. Особено из университетите популярността му напрекъснато расте.” И ако се сбъдне прогнозата на някои мои колеги, че скоро у нас ще възникне ислямска република, то аз като пръв поддръжник на исляма и стар пънкар положително ще получа поста на революционен съдия. Така най-сетне ще успея - по примера на отколешния си кумир маркиз дьо Сад - на воля да произнасям оправдателни присъди срещу всички свои врагове.