Форумите в австрийското интернет-пространство са се превърнали в платформа за антиислямистки настроения. Въпросните хейтъри могат на воля и без никаква цензура да изливат агресията си под статиите на къде известни, къде нетолкова известни издания. Администраторите се включват прекалено рядко, за да трият радикалните мнения.

Толкова ли е трудно да се поддържа "чист" форум?

За сметка на това, ако погледнем германските вестници като "Цайт", "Зюддойче цайтунг", Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" и т.н. и се вслушаме в техния начин на поддържане на един форум, ще открием, че там дискусиите са много по-сдържани, нивото е много по-високо, тонът е по-учтив, езикът по-научен и по-малко емоционален. Всякакви изказвания на базата на ксенофобия или расизъм биват изтрити на момента.

Вариантите за поддържането на подобен "чист" форум са два: или след работно време и в почивните дни редакцията блокира възможността за оставяне на мнения, или се назначават хора, които да контролират динамиката на форумното общуване на тяхната страница 24 часа на ден.

Забелязва се и друго: постовете по деликатни теми в Германия са далеч по-малко, отколкото в Австрия. Въпреки че германците са десет пъти повече от австрийците. Дали липсата на цензура и на контрол в медийните форуми няма общо обаче с кликовете?

Те нека си вилнеят на воля...

Колкото повече посещения има дадена страница, толкова повече пари получава медията от спонсори и рекламни договори. С други думи - оставяме австрийските потребители да се навилнеят, а ние печелим от това. А ислямът е много модерна и деликатна тема и по нея всекидневно се изписват хиляди и хиляди мнения от читатели в интернет. Тоест - ислямът продава, ислямът е път към печалба в Западна Европа. Кой би си помислил това преди десетина години?

Крайно време е политиката да съзре проблема и да предприеме конкретни мерки. Законовата основа за тези мерки съществува. Не може австрийските медии да служат за насъскване срещу определени малцинствени групи. А и повечето хора би трябвало да знаят, че личната свобода се простира дотам, докъдето започва свободата на другите.