че всички хора се стремят към свобода и демокрация и че демокрациите по принцип са по-миролюбиви от диктатурите. Това обаче не е вярно. Твърдението на Шарански, че всички искат свобода, не е валидно дори за родната му страна. Според последните допитвания половината руснаци смятат, че Сталин имал големи заслуги, а за преобладаващото мнозинство от руснаците “демокрация” е просто мръсна дума.

Ако утре се проведат свободни избори в Египет или Саудитска Арабия, на власт ще дойдат сили, които никога не са искали избори. Така беше в Алжир преди десет години, така ще бъде и в Пакистан утре. Според шариата суверенитетът не е у народа, а у Аллах. Ислям, в буквален превод, означава подчинение – не пред парламентарното мнозинство, а пред бог. С други думи: без секуларизация не може да има и демокрация.

Другото убеждение, че демократичните общества били по-малко агресивни от несвободните, също е вярно само наполовина. Вярно е, че войните между демокрациите са по-малко вероятни, отколкото между диктатурите, но това се дължи вероятно преди всичко на ниската раждаемост в модерните демокрации. Тази постановка изобщо няма място в ислямския свят, тъй като тя пренебрегва искането за продължаване на джихада, свещената война, която е върховен дълг за всеки вярващ.

Американската външна политика бе критикувана дълго затова, че в продължение на толкова години направи толкова малко за делото на свободата в Близкия Изток (Европа впрочем още по-малко). Сега нещата отново се раздвижиха. Но какъв ще бъде крайният изход от това раздвижване? Най-голямата сила в БИ е популизмът, религиозно и националистически подплътен, който притежава силен агресивен потенциал и в повечето случаи води до диктатура.

Най-добрият пример в това отношение е Иран. Правителството на шаха бе репресивно и господството му бе пометено от една вълна, свързана с най-светли надежди за бъдещето на страната и и на региона. Само че новите управници се оказаха сто пъти по-репресивни от старите и изобщо не смятат да се отказват от властта си. Кой може сериозно да вярва, че евентуална революция в Саудитска Арабия няма да протече по сходен начин?

Какво да се прави в една ситуация, при която подкрепата за старите традиционни структури става все по-трудна, а подкрепата за онези, които искат свобода (за себе си, но не и за другите), все по-рискована? През 19 век един циник даде следното определение за революцията: замяната на един лош режим с друг още по-лош.

Няма изпитани рецепти за насърчаването на демократизацията в ислямския свят. Промяната трябва да дойде отвътре. Но преди всичко не трябва да има илюзии. Положението не е безнадеждно; с течение на времето фанатизмът ще отслабне, както стана в други части на света. Но дотогава ще мине наистина много време.