Минава 10 часа, а площад "Пуерта дел сол" в центъра на Мадрид, който обикновено гъмжи от туристи, този път изглежда пуст. Само до статуята на Карлос Трети са се събрали няколко души. "Искате ли да гласувате?", питат те един случаен минувач. "За какво?", пита на свой ред той, а те му отвръщат: "Как за какво? За републиката!". 

В началото на декември над 23 000 души в много квартали на Мадрид гласуваха в неофициален референдум за премахването на монархията. Резултатът е впечатляващ: 93 процента от участниците се обявяват против монархията. Те предпочитат да имат президент, вместо крал.

Гласуването в Мадрид е едно от многото, проведени напоследък. Така например 7300 студенти от Автономния университет на Мадрид (UAM) наскоро също проведоха такъв референдум, на който 83 процента също се обявиха за премахване на монархията. Подобни гласувания имаше също и в други испански университети.

"Никой не ни е питал"

"Тази конституция съществува от 40 години, а за тази монархия ние никога не сме гласували. Младежите трябва да имат право сами да вземат решения за бъдещето си", казва Лусия Нистал, една от организаторките на гласуването в UAM. Младата жена допълва, че дори и родителите ѝ навремето не са имали възможност да гласуват за конституцията.

Много политически наблюдатели смятат, че преди всичко младите хора вече не подкрепят монархията. Официални цифри за техния брой обаче не съществуват. Центърът за социологически изследвания (CIS) е правил такава анкета за последен път през май 2015 година. Още тогава испанците са дали лоша оценка на монархията. Социолозите обаче не са задали въпроса за причините за тези нагласи.

Професорът по политология от университета в Саламанка Алберто Пенадес, който е бивш сътрудник на CIS, смята, че това е било умишлено - институтът изобщо не е искал да знае отговорите на гражданите. "Просто не са искали да подават на медиите сензационни заглавия", казва той.

Катализаторът Каталуния

Кризата, която изживява монархията в момента, взе драматичен обрат на 1 октомври 2017 година. Проведеният тогава референдум за отцепването на Каталуния беше изтълкуван от повечето испански партии като директна атака срещу конституционния ред в страната. Два дни по-късно крал Фелипе Шести се обърна към испанския народ с видеопослание, в което той подкрепи единството на Испания и решението на правителството да не признава резултатите от каталунския референдум. Много хора тогава, не само в Каталуния, не одобриха поведението на краля, защото той бе взел страна в един спор, нарушавайки политическия си неутралитет.

Година по-късно каталунският парламент гласува декларация, в която осъди речта на краля и призова за премахване на монархията. Разбира се - тя не доведе до никакви обвързващи правни последици, но испанското правителство на премиера Педро Санчес призова Конституционния съд да обяви декларацията за нищожна, което никога не се бе случвало досега в историята на страната. Оттогава насам в цяла Испания възникнаха подобни инициативи, осъждащи поведението на краля. Някои от тях дори бяха признати за легитимни.

Кой стои зад всичко това?

"Искате ли да гласувате?", пита Лусия - една от организаторките на импровизирания референдум в малкото градче Легаспи в страната на баските. Мъжът отказва с уточнението, че на драго сърце би се включил в официален референдум, организиран от държавата, но няма да даде гласа си в допитване, за което не знае кой стои зад него.

Организаторите на сегашните референдуми всъщност искат да проправят пътя за провеждане на официално гласуване. "Това е символична акция, с която искаме да обърнем внимание на дебата", казва един от координаторите на неофициалните референдуми в цялата страна. Испанската конституция, гласувана на 6 декември 1978 година, определя испанската държава като парламентарна монархия. След диктатурата на Франко страната пое по пътя на демокрацията и 87 процента от испанските граждани навремето гласуваха за конституцията.

"Ние вече гласувахме през 1978 година", изкрещява друг случаен минувач на един от централните площади в Мадрид. Ернесто Сарабия, който събира подписи, обаче отбелязва, че преди 40 години гражданите не са имали истински избор що се отнася до държавното управление. Тогава въпросът е опирал до това дали Испания да остане диктатура, или не.

Спреният референдум

"Дори и испанците да са за монархията, ние трябва да решим кой ще бъде крал. През 1969 година Франко обяви Хуан Карлос I за свой наследник. Ние не можем да позволим един диктатор да определя бъдещето", обяснява Сарабия.

Първият министър-председател след ерата Франко - Адолфо Суарес - призна в свое интервю, че е спрял едно гласуване за конкретната форма на управление, защото анкетите сочели, че испанците щели да гласуват за република. Това интервю, взето от него през 1995 година, е било държано в тайна чак до 2016 година, когато видя бял свят. За разлика от референдума, за който тогава (през 1976 година) са настоявали няколко чужди министър-председатели, и който така и не беше проведен в Испания.