Двете големи партии в Испания - Социалистическата и консервативната Народна партия - се впуснаха в надпревара за изборната победа. На пръв поглед тази предизборна кампания не се различава от онова, което се очаква в една демократична държава. На практика обаче нещата изглеждат другояче.

Особеното в предизборната кампания в Испания е това, че испанските журналисти получават звукозаписите и кадрите от предизборните митинги пряко от партийните централи. Представителите на медиите дори нямат право да присъстват в залите, където се провеждат партийните събрания. Те стоят само в специално организираните за тях пресцентрове, където могат да следят по видеоекрани случващото се в залата.

Само предварително сдъвкани информации

Така партийните лидери могат да са сигурни, че ще ги показват само така, както им се иска, и че камерата документира само онова от залата, което е благоприятно за съответната партия. По този начин в испанските медии никога няма да се появят полупразни зали или пък недоволни съпартийци, които протестират срещу нещо.

"От години е така. Партиите все повече затрудняват независимото отразяване на проявите им", казва Ману Медиавила от журналистическия синдикат SIP. Той добавя, че междувременно журналистите дори не се появяват в пресцентровете, а получават необходимите им кадри и звук директно от партийните централи. "Това е злоупотреба със свободата на словото и орязва гарантираното от конституцията право на хората да получават разнообразна информация", казва Ману Медиавила.

Нещо повече: в началото на годината испанският парламент прие закон, според който времето в телевизионните новини, отделяно за всяка партия, трябва да е в пропорция с резултатите от последните избори. Лидерите на двете големи партии отдавна не отговарят на въпроси на независими журналисти.

Без изненади

Мариано Рахой от консервативната Народна партия, който според прогнозите е бъдещият премиер на Испания, няма намерение да свиква нито една пресконференция по време на предизборната си кампания. Дори телевизионните дебати между партийните лидери в Испания не са особено изненадващи, защото партийните централи имат право предварително да се споразумеят помежду си какви точно въпроси да бъдат задавани.

"В крайна сметка се стига не до дебат, а до редуващи се монолози. Водещият няма големи възможности за намеса, защото се движи в определените от партийните централи рамки, а те са твърде тесни", критикува Ману Медиавила от журналистическия съюз SIP.

Така вместо да влязат в ролята си на четвърта власт и да контролират политиците, журналистите са поставени в подчинено положение. "Синдикатите протестират, но медийните концерни играят по свирката на партийните централи, защото зависят от тях. Демокрацията в Испания не е на добър път", предупреждава Ману Медиавила.

АГ, ДПА, ДР, М. Липчева-Вайс, Редактор: Б. Узунова