Досега спекулациите за евентуално излизане от Еврозоната се концентрираха около Гърция. Тази страна обаче има относително малко финансово-икономическо значение за останалите страни от валутния съюз. Съвсем различна е ситуацията в Испания, заплашена от банкрут вследствие на спукания балон с недвижимите имоти и кризата в банковата сфера. Лошото управление на банковата криза застрашава вече цялата испанска икономика и представлява още по-голяма опасност от гръцката криза, смята проф. Харалд Хау от университета в Женева.

Банковият сектор в Испания е силно застрашен заради големите дългове на частния сектор към чужди кредитори. Голяма част от испанските инвестиции се финансира с чужди заеми. Ето защо Испания е изправена пред класическа външна дългова криза, характерна за повечето развиващи се страни. Около 73 процента от брутния дълг на Испания в размер на 2,4 трилиона евро са в частния сектор. От държавния дълг само 29 на сто, или общо 200 милиарда евро, са към чужди кредитори. Тоест, за разлика от Гърция, испанската криза е причинена от частния сектор. Огромните испански задължения към чуждестранни донори засенчват гръцката криза. Испания може да стане катализатор за втора световна финансова криза.

Къде е изходът?

С повече стопански растеж катастрофата в Испания би могла да бъде избегната. Но високата задлъжнялост на страната, банковата криза, безработицата, нарастващото недоверие сред чуждестранните кредитори и глобалната рецесия правят илюзорни изгледите за растеж. Новото испанско правителство започна да провежда структурни реформи, но те могат да доведат до подобрение само в дългосрочен план. Илюзорни са и Кейнсианските надежди, че по-големите държавни разходи биха озаптили кризата. Голяма част от испанския външен дълг се държи от инвестиционни и пенсионни фондове и застрахователни компании. 25 процента от испанските задължения в размер на 586 милиарда евро са към международни банки. От тях 146 милиарда евро Мадрид дължи на германски банки. Частните инвестиционни фондове вече усетиха опасността и се опитват да спасят капиталите си. Ето защо всякакви стратегии за въвеждането на еврооблигации или създаването на банков съюз се ползват с одобрението най-вече на Вашингтон и Лондон. Вътре в Еврозоната обаче нараства скептицизмът, че високорисковият европейски ангажимент може де окаже влияние върху динамиката на кризата.

Щедрата ликвидационна политика на ЕЦБ е като "Троянски кон". Много испански банки използват парите от ЕЦБ и изкупуват испански държавни облигации, които после връщат в ЕЦБ като бъдещи гаранции. От тази схема на създаване на изкуствена ликвидност ползи извличат само добре информираните инвеститори и спекулантите за сметка на държавите и данъкоплатците.

Голямата политическа грешка на Испания е забавянето на преструктурирането на собствените си банки. А главен виновник за това е испанската Централна банка. Дълго време тя прикриваше банковата криза от чист политически опротюнизъм. Истинско саниране на банковия сектор не беше извършено с изключение само на сливането на няколко по-малки банкрутирали регионални банки. Реалното преструктуриране на банковия сектор изглежда другояче. Затова без енергичните действия на правителството шансовете за стабилизиране на финансовия сектор намаляват с всеки изминал месец.

Евро само за ядрото?

Ако погледнем реалистично на нещата, ще видим, че страните от Еврозоната нямат много широко поле за действие. В Брюксел не липсват визии за общоевропейски гаранции, за въвеждане на еврооблигации и създаване на банков съюз. Но само рисковете от бъдещия Европейски спасителен механизъм са достатъчни за да подкопаят финансовата мощ и доверието на основното ядро държави в Еврозоната. Особено опасна е кризисната стратегия, която се крепи на надеждите за бъдещ европейски стабилизационен съюз. Хаотичното политическо развитие в Гърция само подчертава утопичния характер на такъв род политика.

По всяка вероятност няма да се мине без временно въвеждене на контрол върху капиталите и свиване на Еврозоната до основното й ядро. И Германия не бива да се опитва да предотврати подобно развитие на всяка цена. По-мъдрата стратегия би била, да се подготвим за раздяла с някои периферни страни от Еврозоната. Важното е да бъде съхранено еврото за стабилното основно ядро държави от Еврозоната. В противен случай Германия ще се озове в един неконтролируем дългов съюз с още по-тежки последици, предупреждава проф. Харалд Хау от университета в Женева.

АГ, ФАЦ, ДПА, К. Цанев; Редактор: Е. Лилов