Слухът, че ще им вземат децата, накара стотици български роми да спрат децата си от училище. Две училища в Сливен бяха опразнени, а в по-малка степен засегнати бяха и учебни заведения в Карнобат, Сунгурларе, Ямбол, Асеновград и др.

Организирана провокация чрез и в социалните мрежи създаде паника сред родители, че социалните служби ще прибират деца, които не са припознати от бащите си - каквито са голяма част от родените в ромския етнос. Демонстрацията на сила от все още неназовани от държавата зловредници показа колко настървена е този път кампанията за местни избори. Но наред с това се видя колко е голяма пропастта между тези, които иронизират в социалните мрежи насажданата със Стратегията за детето паника, и онези, които действително се поддават на масовата истерия за отнемане на деца.

Различни експерти увериха многократно, че по самата Стратегия, изтеглена преди пет месеца заради организираната срещу нея съпротива, не се работи. Насадените с нея тревоги и боязън обаче остават. Необходим е само един спусък, за да бъдат задействани. Както се случи сега.

Как реагира държавата

Просветният министър Красимир Вълчев съобщи, че засега не е ясен източникът на дезинформация в случая с училищата в Сливенско и Ямболско. Но той достатъчно ясно назова подбудителите - "в основата са групите, които се организираха срещу Стратегията за детето, става въпрос за злоупотреба със страхове". За целта са били използвани социалните мрежи. Красимир Вълчев посочи, че и през 2015 година, пак по време на предизборна кампания, е имало опит за такава манипулация.

В сутрешно интервю по bTV премиерът Бойко Борисов определи случая като поредната "Костинбродска афера" и съобщи, че е разпоредил ДАНС и МВР да проверят и установят виновните. "И ще ги хванат разни пастори в кавички, партийни, които отиват и просто лъжат хората. Дойдат ли избори, насаждат, има си такива стратегии, 100 души да повярват, хиляда да повярват все е плюс", каза Борисов.

Демонстрация на сила

По време на протестите срещу Стратегията за детето, организирани от същите тези дезинформатори, Борисов обаче не беше толкова смел. Подплашен да не изгуби гласове на избори, той я оттегли - така, както "отказа" и държавата от Истанбулската конвенция.

Не, това не е подобие на "Костинбродската афера", която бе огласена през 2013 от тогавашната соцдепутатка Мая Манолова в съдружие с Николай Бареков и TV7 - и то точно в деня за размисъл преди парламентарните избори. Ставаше дума за надпечатани 400 000 бюлетини в частна печатница. Сега е по-сериозно. Защото се дърпат най-тънки струни - децата. Случилото се сега може да се тълкува и като предупреждение какво може да направят организаторите на подобни хибридни заплахи.

По телевизии и радиа очевидци разказаха как за броени минути училищните дворове са били пълни с гневни и изпаднали в истерия мъже и жени, трудни за усмиряване, дошли да приберат децата си, за да не им ги вземат. Нещо подобно се случи преди 18 години, когато таксиметрови шофьори се организираха за броени минути пред парламента с искане за оставка на тогавашния премиер Иван Костов, предизвикани от изчезването на детето на техен колега - 3-годишния Пепи Терзийски.

Не за първи път

Манипулацията със слухове е стара като света, но социалните мрежи я направиха оръжие за масово поразяване. Ако в зората на демократичните промени ДПС плашеха и страхуваха избирателите си, че ей сега пак ще им сменят имената, а БСП пращаха активисти по опашките да говорят, че "Костов е циганин", то сега социалните мрежи станаха едновременно инкубатор и разпространител на страховити заблуди. 

Според психолози, слуховете-плашила отразяват негативните очаквания на средата, в която възникват и се разпространяват. Те се появяват обикновено в периоди на социално напрежение. Известни са масовите психози през 1974 година в Мексико, а по-късно и в Индия, когато заради кампанията за ваксинации били пускани слухове, че стерилизират децата с цел да ограничат раждаемостта. 

Но сега е 2019 година! А този контролиран взрив унищожи значителни усилия на просветното министерство и други институции да върнат ромски деца в училище. Само преди ден министър Вълчев се похвали с 44 000 такива ученици за две години.

Този процес е бавен и труден. Европейската комисия за първи път от 6 години насам отбеляза, че има намаление в дела на преждевременно напусналите обучение млади хора между 18 и 24 години, но въпреки това България остава в Топ 5 на ЕС по отпаднали от училище деца. Нещо повече, влошава се обхватът на децата до 7 години в предучилищна подготовка - от 86.5% през 2017 на 83.9% през 2018. Средният показател за ЕС е 95.4%. 

Дори и МВР и ДАНС да разкрият сегашните "подпалвачи" на слуховете, кладата си остава. Само една клечка кибрит е достатъчна.