Коментар от Даниел Смилов:

Вече имаме политически феномен: Протестът 2020. Той започна като повторение на летните събития от 2013 и действително много прилича на тях. Но е нещо ново и в някои аспекти принципно различно. Три са белезите, които превръщат едно публично събиране на хора в политически значим акт. Първо: това е обществената енергия, която тези хора излъчват. В настоящия случай белегът е безспорно налице: десетки хиляди излизат по улиците на страната, а обществено мнозинство ги подкрепя или поне се надява те да успеят. Според проучване за предаването “Референдум” на БНТ, 59% от хората смятат, че протестите могат да донесат промяна в управлението. А вчерашният протест в София и в други градове изглеждаше сходен с най-мащабните протести от 2013 и по-ранни години.

Второ и не по-малко важно: Протестът 2020 вече не е просто събиране на големи групи хора, а може да претендира, че изразява мнението на суверена. Това е така не само и не основно поради факта, че събитието надскочи тясно партийните различия и обедини и десни, и леви. На него са представени хора, които могат да имат различни идеи за общото благо и бъдещето на страната, но все пак са съгласни за две неща: оставките на премиера и главния прокурор.

Но най-показателен за представителността на протеста е профилът на протестиращите: млади хора, ново поколение, което не носи спомените нито на 1990-те, нито дори на 2013 година. Поколението, което дава и ще дава облика на България в най-близко бъдеще. Младежи, които оценяват ситуацията не на базата на пристрастия, а на базата на това, което виждат. Като в приказката на Андерсен те са детето, което не се бои да каже, че “царят е гол”.

Истината

Именно това е третият важен елемент за един протест - истината. Слабостта на “контрапротестите”, дори когато са многочислени, е тъкмо в това - стоят зад фалшиви или съдържателно празни послания. Големият “контрапротест” на  БСП и ДПС през есента на 2013 страдаше от този дефект - нямаше някакво истинско съдържание, а беше просто израз на организационната мощ на две партии. Преди дни ГЕРБ опитаха такъв контрапротест и сами усетиха неговата безпомощност: множество хора, които не знаят защо са там и не са убедени в правотата на позицията си.

Дотук управляващите водиха две битки с Протест 2020. Първата целеше да покаже, че в него няма обществена енергия, а втората - че не е представителен. И двете битки вече можем да ги броим за загубени, макар че правителствените говорители още водят ариегардни престрелки по студията по тези два въпроса. Интересното е, че ГЕРБ не искат да дадат битка за третия основен елемент, който в настоящия случай е най-важен: истината за това дали “царят е гол” или не.

Избягването на тази битка прави позицията на кабинета "Борисов" незащитима и потенциално взривоопасна. Защитната позиция на управляващите е искането за “диалог”. Но за да има диалог, двете страни трябва да говорят по едни и същи въпроси. Иначе става разговор между глухи или интелектуално неадекватни. Да кажем: едните твърдят, че премиерът е вземал подкуп в големи размери, а другите отговарят, че той ще вдигне пенсиите. За да се избегне такава комична (но и опасна) ситуация на разминаване, ГЕРБ би трябвало да дадат една последна битка и да се опитат да отговорят на централните питания и съмнения на протестиращите:

1. Записите, снимките, смс-ите и всичко, което е излязло дотук, истински ли са или не са? Че прокуратурата се бави и тупа топката - това е ясно. Но от премиера все още няма обяснение по всички тези компромати: фалшиви ли са, какво в тях е фалшивото, заплашвал ли е, че ще праща държавни органи срещу опоненти и т.н. Тук вина има и журналистическата гилдия, която не би трябвало и за момент да спира да повдига тези въпроси;
2. Аферата със 700-те милиона лева продължава да виси. Отговорът на Борисов по нея дотук варира от “честен кръст, не съм вземал” до “не мога да си обясня как се е случило” даването на 700 милиона на Божков. И двата отговора са, меко казано, недостатъчни;
3. Къщата в Барселона. Каква е официалната версия по този въпрос? Към това може да се добави и шкафчето в Бояна, което също разпалва въображението на протестиращите, а и на международните медии;
4. Връзките с икономическата група на ДПС. Как така трима министри си заминаха заради съмнения за връзки с тази група, а бяха заменени с хора, които - най-малкото - са били част от същия модел. Особено показателен е случаят с новия министър на икономиката, който преди това беше председател на Надзорния съвет на Банката за развитие. И при първото си публично интервю очаквано се оплете за това дали е отговорен за онзи злополучен кредит от 75 милиона за колекторска фирма, който трябваше да подпомага определени банки;
5. Позицията на правителството за дейността на главния прокурор. Откровено невярно е, че разделението на властите забранява на ГЕРБ или на премиера да заемат позиция - напротив, те са задължени да имат такава и де факто го правят. Защото всъщност подкрепят Иван Гешев. Но не е ясно с какви мотиви, поради което остава съмнението, че мотивът е просто да си запазят “чадъра”.

Има и още въпроси, но за да влезе в “диалог” с протестиращите, Борисов трябва да има ясни отговори поне по тези. Пенсии, магистрали, компенсации за засегнатите от корона-кризата са много важни теми. Но те не са отговор на въпроса дали царят е гол. Защото един гол цар е по-добре да абдикира, вместо да се излага на показ по строежите из страната.

"Контрааргументите" на властта

Като крайна мярка пиарите на ГЕРБ опитват и една хитроумна стратегия. Според тях, голотата е въпрос на гледна точка: от жълтите павета царят може да изглежда гол, но ако го погледнете откъм магистрала “Струма”, той си е облечен. Какво да каже човек за такъв аргумент?

И накрая: няколко “контрааргумента” на управляващите, които просто се самооборват:

• На протеста има хора, които са за ЕС, и такива, които са за Евразийския съюз.

В управляващото мнозинство положението е същото - и то без да броим Волен Сидеров. Например: в скорошно интервю вицепремиерът Каракачанов заяви, че основният проблем на България не бил дали да бъдем в ЕС и НАТО - и, разбира се, се отдаде на обичайните си тиради срещу ЕС и европейските ценности.

• Протестът е идеологически неясен.

Каква е идеологически кохерентната доктрина, която може да събере в едно управление ГЕРБ, Патриотите, ДПС, а понякога “Воля” и “независимите” депутати?

• Неизкарването на мандата е предателство спрямо избирателите на ГЕРБ.

Традицията е ГЕРБ да не си изкарват мандата и затова гласувалите за тях би трябвало да имат подобни очаквания.

• ГЕРБ остава на власт от чувство за отговорност.

Само дето чувството за отговорност не им пречи да мълчат по въпросите на протестиращите.

• Без ГЕРБ строителството на магистралите ще спре.

Значи ли това, че инфраструктурата на страната е станала заложник на партийни мрежи?

• Без ГЕРБ ЕС ще ни спре финансирането.

А как чуждите премиери ще обясняват, че данъкоплатците им може би финансират пищови, нощни шкафчета и къщи в Барселона?

• Без ГЕРБ в страната ще се реализират руските газови проекти и АЕЦ “Белене”.

Пардон, такъв аргумент май няма.

*****

Вижте и тези видеа: