Някои от конкретните въпроси, които си поставя филмът е, дали и доколко справедливостта си пробива път и как се изяснява истината за многобройните жертви в региона. В крайна сметка трибунали като Хагския, са важен елемент при утвърждаването на човешките права. Германският режисьор Ханс-Кристиян Шмид разглежда тази тематика без да се занимава абстрактно с ефективността и досегашните успехи на трибунала.

В центъра - личните съдби

В конкретния случай става дума за Хана Майнард - амбициозна обвинителка на Хагския Трибунал, която се стреми да доведе до успешен завършек процеса срещу обвинения за военни престъпления Горан Дурич. Бившият командващ югославската армия е обвинен от трибунала в Хага за това, че разпоредил отвличането и по-късното убийство на босненски мюсюлмани. Само че основният свидетел на обвинението се забърква в противоречия и накрая се самоубива. Обвинителката продължава да разследва и узнава, че неговата сестра Мира е истинската свидетелка на престърплението и сама жертва на изнасилване в един от лагерите на Дурич. Мира междувременно живее в Берлин, изградила си е семейство и се опасява да каже истината за миналото си. Майнард успява все пак да я склони към свидетелски показания.

Когато се стига до решаващото заседание обаче, обвинителката е принудена да осъзнае, че на пътя й се изправят съвсем неочаквани сили от собствения й лагер: съдийската колегия на трибунала например се страхува, че разширяването на обвинението може да ги постави в невъзможност да завършат процеса до 2010 година, а специалният пълномощник на ЕС за Балканите пък не желае да се застрашава перспективата на балканските страни за прием в Общността.

Пресъздава ли филмът истински случай?

Ето отговора на режисьора Ханс-Кристиян Шмид: "Историята, така както е разказана в "Буря", не съществува в същия вид. Затова пък, много от онова, което е описано в сценария, се основава на наши проучвания. Затова мисля, че подобна тема и подобна история не могат да бъдат разказани по друг начин, освен като се аргументират с разследвания. Конкретната история - за обвинителката Хана Майнард, която успява да убеди босненска свидетелка да пристигне в Хага - на практика е художествена измислица. Мисля си обаче, че такива истории съществуват в същия или в подобен вид."

Според режисьора Шмид темата за престъпленията по време на югославските войни още дълго ще продължи да занимава хората в Сърбия, Босна, Хърватия и региона. Той добавя:

Предпазливост при избора на актьорите

"Трябваше винаги да си давам сметка, дали например мога да ангажирам сръбски изпълнител за ролята на босненски мюсюлманин и други подобни неща, на които хората в бивша Югославия обръщат внимание. В крайна сметка не исках да им предложа филм, за който после да чуя, че представя нещата неприемливо и нелогично. В това отношение се налагаше да бъда много предпазлив."

Филмът "Буря" е напрегната съдебна драма с елементи на политтрилър, без обаче да има залитане към външните ефекти на този жанр. Филмът показва, до каква степен търсенето на справедливостта е подчинено на външни принуди и как намирането на истината зависи от личния ангажимент и самоотвержеността на следователи и прокурори.

Впрочем тъмко по време на снимачния процес беше задържан Радован Караджич и предаден на Трибунала в Хага. Киноизкуството рядко е било толкова актуално!