Когато Максим Горки пристига през 1929 на Соловецките острови, за да се запознае на място с "обновителната сила на работата в лагерите", писателят пропуска цялата мрачна страна на нещата - нечовешките условия, при които работят хората, строящи канала с голи ръце. Горки произвежда тържествен химн за лагера и осъществяващото се в него "раждане на новия човек". Малко по-късно една британска разследваща комисия пък описва заробването на стотиците гладуващи работници като "акт на освобождение", като революция на превъзпитанието чрез труда. За да бъде постигнато това впечатление, изнемощелите лагерници са били укрити в горите на Карелия, а вместо тях на гостите са били представени щастливи селяни, докарани единствено и само с тази цел.

Светът извън тази лаборатория на насилието, т.е. Западът, до голяма степен игнорира този ужасяващ експеримент. А след хитлеровото нападение и началото на войната вече окончателно се установява пълно мълчание по отношение на терора на Сталин спрямо собствения му народ. Всъщност дори и първите следвоенни публикации по темата остават почти без внимание, едва благодарение на творчеството на Солженицин и на Перестройката нещата започват да се променят.

Поне 20 милиона души са минали през ГУЛАГ

Първото решение на съветските народни комисари за разстрел или депортиране на класовите врагове е взето през септември 1918 г., насред гражданската война. Паралелно се изграждат първите лагери за престъпници, но разликите между едните и другите са пределно размити. "Червеният терор" в съветска Русия е последван от брутална война срещу селското население, в която загиват над 6 милиона души. Садистичният произвол на ЧК /комисията за борба срещу контрареволюцията/ е заменен в крайна сметка от наказателна система с правила за робски труд, която през 1929 става част от реформата на наказателното право, довела до създаването на ГУЛАГ - главното управление на лагерите, за което световната общественост научава благодарение на творчеството на Солженицин.

Историята на ГУЛАГ е историята на една война срещу собствения народ, продължила няколко десетилетия. Руското общество все още не се е възстановило напълно от нея, обяснява писателят Йорг Барбовски, автор на книга по темата. Работниците са били жертвани в името на безсмислени гигантски проекти /само при строителството на в крайна сметка негодния за корабоплаване Беломорски канал загиват 25 000 души/. В кулминационните времена на ГУЛАГ - от 1929 до началото на десталинизацията - през лагерите преминават към 20 милиона души. Броят на жертвите е неизвестен, тъй като десетки хиляди загиват още при депортирането, а голяма част от архивите са изгубени.

Европа още не знае всичко за ГУЛАГ

Основаната през 1988 г. в Москва гражданска инициатива "Мемориал" си е поставила за цел да събира документи и други книжа, останали от милионите жертви на сталинизма. Архивите на "Мемориал" - писма, дневници, произведения на изкуството, документи, снимки - са основните експонати в първата изложба, посветена на ГУЛАГ. Тя бе открита наскоро в германския замък Нойарденберг.

Изложбата представя ГУЛАГ като синоним на сталинисткия терор. Целта е, както посочва Хорхе Семпрун от името на организаторите, да се разкрие колкото може повече от истината за съветските лагери, за които Европа и днес не знае достатъчно. Подобна комплексна тема трудно би могла да бъде обхваната на 400 квадратни метра, поради което кураторите са се концентрирали върху времето до 1956 г. и върху историческия контекст - революцията, гражданската война, плановата икономика, глада и принудителната колективизация.

АГ, Б. Михайлова, Редактор: Д. Попова-Витцел