Кримската война е най-кръвопролитният военен сблъсък между голямата европейска гражданска война през Наполеоновата епоха и Първата световна война. Първоначално политическите последствия изглеждат незначителни, но именно Кримският конфликт предизвиква разместване на пластовете, образували се след 1815 година.

Франция, Англия, Турция и Русия са силите, които се сблъскват в конфликта, станал известен като Кримската война. А религията допринася за разпалване на военната истерия. Затова книгата на Фиджис с право носи подзаглавието "Последният кръстоносен поход".

Ужасите на войната

Руският цар Александър се смята за покровител на дванайсетте милиона християни под османско владичество и иска да влезе в историята като освободителя на Ерусалим. Това не се харесва обаче на старата кръстоносна нация Франция, която още не се е оправила от руската си травма от 1812 година.

За да пресече експанзията на Русия и да опази собствените си интереси в Ориента, най-вече Англия залага на турците. По-добре да се окаже малко помощ на "болника от Босфора", вместо да се допусне царят да завладее Балканите и да стигне до Средиземно море.

Така западните сили се съюзяват с османлиите срещу "азиатския деспотизъм". Първо през лятото на 1853 руснаците завладяват дунавските княжества Влахия и Молдова. Турците, разчитащи на помощ от западните сили, провокират може би руско нападение срещу турското пристанище Синоп. В последвалата морска битка турският флот е разгромен. Тогава Англия и Франция обявяват война на Русия.

Полуостров Крим се превръща в главен театър на бойните действия, тъй като там се намира най-важното руско пристанище в Черно море - Севастопол. Един от героичните защитници при едногодишната обсада на Севастопол е младият Лев Толстой, който описва ужаса на войната в своите "Севастополски разкази".

През Кримската война се полага началото на индустриалните бойни действия: артилерията на западните съюзници е в състояние да дава по 75 000 залпа на ден. От решаващо значение за успеха на съюзниците се оказва новата бойна техника: пушката "Миние" и артилерийският снаряд, който измества гюллето. Севастопол пада през септември 1855 година.

Мехлем за руската душа

Кримската война отнема живота на 750 000 войници; безчетен е броят на жертвите сред цивилното население. Имало е много масови изтребления. Турската армия е плащала премия за "главите на гяурите". Впрочем повечето войници умират не в бой, а от холера или тиф.

Кримската война променя облика на Османската империя. Никога преди в Цариград не е имало такова стълпотворение от западни политици, военни и наблюдатели. С тях идва и техният начин на живот, така че Кримската война допринася за първото отваряне на турското общество, което незабавно предизвиква ислямска контрареакция.

В Русия гневът срещу Западна Европа окриля патриотичните и панславянските чувства. Епосът на Толстой "Война и мир" е създаден тъкмо в този контекст. Споменът за победата над Наполеон е мехлем за руската душа, унижена от поражението в Крим, което разкрива изостаналостта на Русия.