Сирийската революция се олюлява. Както на кадрите, направени с джиесем-камерите на демонстрантите, така и в действителност, където многото отделни протести не успяват да се обединят в общонароден бунт.

Вярно е, че междувременно се сформираха "местни комитети", но критичната маса на недоволството все още не е достигната. Центровете на големите градове Дамаск и Алепо остават засега спокойни. И най-малкият протест там се задушава още в зародиш, както например стана в двора на Дамаския университет.

Какво става там, където никой не гледа

В провинцията обаче картината е съвсем различна. Танкове срещу невъоръжени хора, автоматичен огън срещу демонстрантите, арести на стотици активисти. Мнозина не вярваха първоначално, че това може да бъде почеркът на президента Асад. Башар Асад, 45-годишен, по образование очен лекар, минаваше за отворен и разумен политик, с когото може да се разговаря, и на когото се възлагаха надежди.

Само че тази представа също започна да се разклаща. Сирийският президент изглежда готов на всичко, за да запази властта си. По този начин младият Асад поема щафетата от бащата си Хафез Асад. В началото на 80-те години армията на Асад-старши потуши с артилерия и авиация бунта на Мюсюлманското братство в град Хама, където бяха избити хиляди хора.

Светът не разбра почти нищо от онова изтребление, но днес всички гледат, когато сирийските сили за сигурност стрелят по демонстрантите - благодарение на олюляващите се кадри от джиесемите. Тези клипове са единственото и същевременно най-убедително доказателство за ставащото в Сирия и те опровергават официалната версия за събитията.

Истината може да се види

Докато режимът говори за въоръжено въстание на ислямистите и чуждестранните им помощници, на кадрите се виждат мирно демонстриращи хора. Чува се стрелба, хората се разбягват накъдето им видят очите, накрая по улицата се търкалят ранени или убити.

Президентът Асад не може да се отърве от всевиждащото око на миниатюрните камери. Ясно е също, че той изпусна шанса да неутрализира протестите с основни реформи. Отстъпките му са прекалено закъснели и прекалено недостатъчни - междувременно се проля прекалено много кръв.

Жестокостта на полицейския апарат не изплаши хората, напротив тя ги кара да преодолеят страха си и да продължат да демонстрират. Ако протестите наистина прерастнат в революция, това ще бъде революцията на джиесем-камерите.