Представяме със съкращения общата статия на двамата македонски историци и членове на смесената българо-македонската комисия, която трябваше да изчисти спорните исторически въпроси между двете държави.

Историята и по-точно нейното възприемане несъмнено оказват голямо влияние върху живота на хората в македонското и в българското общество. Всичко, което се отнася до различното тълкуване на миналото, предизвиква емоционални реакции както сред политическите елити, така и сред обществеността. От близо 70 години реториката е една и съща. Българите казват: „Македонците фалшифицират историята“ или „Македонците не признават, че крадат българската история“ или пък „Македонците са българи.“ На което македонците отговарят: „Българите крадат македонската история“ или „Българите са фашисти“ или пък „Нямаме нищо общо с този татарски народ.“

„Седем десетилетия не успяваме да изградим съвременно свързване на инфраструктурите и да увеличим сътрудничеството в културата и студентския обмен, но пък имаме предостатъчно сили да доказваме неща, случили се преди 100, 200 или хиляда години и да си присвояваме това минало - без да разбираме, че то е споделено и не принадлежи само на една или друга нация. Всъщност няма минало на този свят, което да не е споделено. Този абсурден проблем още веднъж показва, че нашият наглед към историята има предвид най-вече настоящето, а не толкова миналото.“

Независимо от пандемията от коронавирус, историческите теми и работата на двустранната Историческа комисия си остават актуални, пишат авторите. След като се спират на политически изявления и реакции по повод старта на преговорите със Северна Македония за приемане в ЕС, двамата членове на комисията констатират, че такова политизиране пречи на работата на този двустранен орган. И припомнят, че в предизборния период в Северна Македония те самите са се въздържали от изявления поради опасението, че с тях може да се злоупотреби.

Обвинения от българска страна

„Също така смятаме, че подобни изявления крият риска от прехвърляне на дебата в медиите. А един непрофесионален дебат със сигурност няма да помогне за изграждане на доверие и за надмогване на историческо-политическия спор. (…) Още от декември 2019 година някои членове на Комисията от българска страна, българското правителство и някои български политици с откровено ревизионистична нагласа към историята, ни обвиняват, че македонците едностранно са прекратили дейността на Комисията и са политизирали работата ѝ. Нещо повече: тези обвинения и неистини са представени и в Брюксел в контекста на старта на преговорите за членство на Северна Македония в ЕС.“

Авторите пишат, че се отправят колективни обвинения от типа на „Македонците фалшифицират историята“ и смятат, че целта на тези обвинения е българската страна да излезе като „победител“ в спора.

Има ли всъщност „обща история"?

„Победа - това означава да се наложи тезата, че географският регион Македония исторически е български, а македонците са българи, които са станали македонци заради действията на „лошите“ комунисти през 1944. Историческата ирония става още по-голяма, като имаме предвид, че нагледът към Македония, който днес се налага в европейска България, всъщност е силно повлиян тъкмо от комунистите начело с Тодор Живков и неговите наследници. Това избирателно и политизирано разбиране за македонците и Македония обяснява българското настояване да се приеме „общата история“, която започва през 9 век и продължава до 1944. Терминът „обща история“ се основава на убеждението, че това е единна и в същото време застинала история само на един народ - българския, от който македонците са неразделна част. Такова твърдение трудно ще намерите в която и да е съвременна теория за етническата или национална идентичност.“

По-нататък в статията си авторите възразяват срещу твърдението, че Скопие едностранно е прекратило работата на Комисията. Според тях, членовете на Комисията от страна на Северна Македония са предложили тя да не се събира до провеждането на изборите в тяхната страна, но да продължи дейността си с размяна на становища. Идеята била да се избегнат формалните заседания на Комисията, които привличат голямо обществено внимание и могат да станат обект на злоупотреба с предизборни цели. Те изказват съжалението си, че българската страна отхвърлила тази идея, която можела да помогне на Комисията да продължи работата си дори в сегашните условия на пандемия.

Време е да спрат взаимните обвинения

„Следователно, за да се постигне общата цел и да се преодолее спорът, е необходимо да се промени подходът и да спрат обвиненията към другата страна. Нито един подобен спор в Европа и по света не е бил преодолян чрез триумфа на едната страна над другата. (…) Българските историци и политици може да си мислят, че ще постигнат „победа“ в спора с македонците, но това със сигурност няма да превърне македонците в българи. Напротив, ще доведе още по-голямо разделение и недоверие между двата народа. 30 години след падането на социализма македонската и българската исторически науки все още са силно идеологизирани и политизирани. При това тълкуването на миналото е доста селективно, а историците си подбират онези източници и онези периоди от миналото, които служат на политическите цели, а не на науката. (…) От наша страна не би било честно да премълчим, че определени събития и личности в македонската историография са силно политизирани и се разглеждат едностранчиво. Но същото трябва да се каже и за българската историография.“

Авторите припомнят, че съвместната Историческа комисия е била създадена тъкмо, за да се преодолее тази инерция. Те припомнят, че според политиците, двустранният договор с България е подписан в името на европейското бъдеще на региона.

„В такъв случай нека наистина да покажем, че го правим в името на европейското бъдеще и по европейски начин. Но дори да го нямаше европейският контекст, спорът пак трябва да бъде решен. Защото нерешаването му ще бъде огромна загуба за двете страни и за двата народа“, пишат двамата автори към края на статията си за „Дойче Веле“.

*Историкът Драги Георгиев е съпредседател на Комисията по историческите и образователни въпроси между Република Северна Македония и България. Историкът Петър Тодоров е член на същата комисия.