Въпросът се налага, откакто стана ясно, че за първи път годишнина от кончината на монарха ще бъде отбелязана с почетна гвардейска рота, която е структура на Министерството на отбраната. Освен това на панихидата ще присъства държавният глава Росен Плевнелиев, а заупокойната литургия ще бъде отслужена от патриарх Неофит.

Политическите послания

Цялото струпване на държавни и църковни почести не оставя съмнение, че става дума за официална оценка на политиката на Борис Трети. Именно на политиката, а не на личността, и не на формалния факт на лидерство на монарха. Ако се отдаваше почит на всеки държавен ръководител без подбор, над паметта на Тодор Живков досега да се е изсипал звездопад от гвардейски салюти.

Важността на събитието е подсилено и от факта, че го подкрепят както президентът, така и кабинетът, макар че тези институции са във видима политическа война помежду си. Колкото и светска страна да е България, присъствието на патриарха също е политическо послание. По време на отбелязването на кръглата 60-годишнина от кончината на Борис Трети литургията е била отслужена от Драговитийския епископ Йоан.

При максимално елегантен изказ Борис Трети следва да се определи като спорна фигура. Той е монархът, по чието време са забранени партиите, сключен е съюз с нацистка Германия и са депортирани евреите от Македония и Северна Гърция – територии, предоставени на българската държава в замяна на нейната лоялност. Ако годишнината от смъртта на царя има наистина за какво да напомни, то е, че целият период на неговото управление си остава фактологично недоизучен и ценностно недоосмислен. И че без запълването на тези липси няма да има здравословна обществена среда.

Политическото наследство

Борис Трети е обичан от много българи заради това, че е „върнал“ на страната територии, определяни като несправедливо отнети. Цената на това „връщане“ е традиционно отхвърлян въпрос, заради неблагозвучния отговор – цената е съюз с Хитлер и депортиране на част от населението. В по-далечен план цената е исторически позор за този избор и перманентно залъгване, че позорът е незаслужен.

Свободата на изразяване, която дойде през 1989 година, допринесе обидно малко за осъзнаването на това минало. Не само защото по-належащо беше обсъждането на току-що падналия комунизъм, но и защото „царският“ период беше представян като романтичен контрапункт на свалилия го престъпен режим. От това превръщане на историята в примитивно сечиво на идеологическия фронт загубиха всички поравно. Включително и БСП, която в първите години на прехода преутвърди старото клише номер едно: че тя е партията, която се е борила с „монархо-фашизма“.

Първият път, в който се наложи БСП да навлиза в исторически нюанси, беше съставянето на Тройната коалиция. Макар че в нея все пак не влизаше Борис Трети, а синът му, човек със собствена политическа биография. Сега е вторият път. БСП би следвало да обясни на хората в България и на колегите си извън страната какви, според нея, са заслугите на Борис Трети, достойни за панихида с държавни почести. Нека няма съмнение, че става въпрос за съзнателен избор, и то на правителство, излъчено включително и от БСП, а не само от ултранационалистическата Атака.

Според членове 50 и 78 от Закона за отбраната Националната гвардейска част влиза в състава на армията и е на пряко подчинение на министъра на отбраната. Според Устава за войсковата служба пък, министърът е този, който определя за какви чествания да се използват гвардейските роти. Това негово правомощие е залегнало в раздела „Ритуали (церемонии) за утвърждаване на българската държавност и традиция“. В устава се казва също и това, че „целта на военните ритуали (церемонии) е да форми­рат и поддържат патриотичната мотивация, както и утвърждава­нето на българската национална идентичност и държавност сред обществото“.

Въпросът в дадения случай гласи: с помощта на кой точно исторически герой се смятат за постижими тези цели? И отговор се очаква не само от БСП, но и от президента.

Автор: Т. Ваксберг; Редактор: Е. Лилов