Ролф Йозеф е роден през 1920 година. Целият си живот е прекарал в Берлин. Невероятен факт, като се има предвид, че Ролф Йозеф е евреин. С други думи, оцелял е при националсоциализма именно в сърцето на Третия райх. Ролф Йозеф обича да разказва историята си, иска тя да не бъде забравена. И сега, седнал на дивана си с албум в ръка, 90-годишният мъж разказва спомени от младостта си:

Мъчения, унижения, скръб

"Това тук е еврейската звезда, трябваше да я пришием на дрехите си и винаги да я носим. Имаше контрольори, които следяха дали сме изпълнили нарежданията. Онези, които бяха закрепили звездата само с безопасна игла, изчезваха завинаги..."

Това, че Ролф Йозеф доживява 90-ия си рожден ден, е равносилно на чудо. Като берлински евреин той успява многократно да избегне транспортирането си в някой от лагерите на смъртта. Израснал е в квартала Вединг, където е ходил и на училище. Още на 12-годишна възраст започва да предусеща какво го очаква:

"През 1933 година дойде нов учител, облечен с нацистка униформа. Първият въпрос, който ни зададе, бе: "Има ли евреи в класа?" В момента, в който се обадих, осъзнах, че оттук нататък животът ми ще се стъжни. И така, всеки ден той ме изправяше пред черната дъска и ме биеше."

Ролф Йозеф си спомня и деня, в който за последен път вижда родителите си. На 6 юни 1942 година те биват арестувани и транспортирани в Терезин. Няколко месеца по-късно той самият бива арестуван от националсоциалистите и седмици наред измъчван от Гестапо.

"След това ме пратиха в Аушвиц /Освиенцим/. Беше ужасно. Транспортираха ни във вагон, шест млади мъже в белезници и около 50 жени и деца, които крещяха и плачеха. Беше ужасяващо. Между нас имаше един млад холандец, който каза: "Деца, вие не знаете къде отиваме. Щом така са ни оковали, ще ни вкарат директно в газовите камери."

Щастливият край

Преди това обаче Ролф Йозеф намерил клещи, с които успял да освободи себе си и другите. Много пъти е разказвал и историята за еврейската болница в Берлин, в която бива вкаран под предлог, че е болен от скарлатина. Тъкмо приет в болницата, той скача от прозорец от втория етаж и със спукан гръбначен стълб успява да стигне до дома на просякинята Мице. Там той и брат му се укриват цели три години. Малко преди края на войната някой го издава и полицията го арестува отново.

"И тогава, на около 200 метра от полицейския участък им казах: Вижте какво, направо ме разстреляйте тук на място, защото не искам да изживявам още веднъж изтезанията в ареста. Двамата полицаи се спогледаха и казаха: Знаете ли какво, пускаме Ви. Те явно осъзнаваха, че войната свършва и ме пуснаха", споделя Йозеф, който все още живее в Берлин. И не спира да разказва историята си. За да не бъде забравена...

Автор: У. Фосхенрих, Б. Григорова / Редактор: Б. Рачева