В Германия ги наричат "мигранти по бедност". Някои дори ги смятат за мошеници, които идват в богата Германия с една-единствена цел - да източват щедрата социална система на страната. Малцина обаче познават тежката съдба на тези нещастни хора, казва германската журналистка и писателка Розе Гердс, която в новия си роман "Трънливите деца" повдига малко завесата. Със средствата на криминалния жанр Гердс иска да привлече общественото внимание към нерадостната съдба на т.нар. "мигранти по бедност" от България и Румъния.

Главните герои в романа са българските близнаци Георги и Мия, които живеят със семейството си в проблемен краен квартал на Бремен. Когато един ден 13-годишната Мия изчезва безследно, учителката ѝ решава да посети семейството - и остава потресена от мизерията, която открива в дома на преселниците. След това безследно изчезва и самата учителка...

Повече истина, отколкото фикция

Розе Гердс е озаглавила романа си "Трънливите деца". Така Георги и Мия са наричани от съучениците им в класа - заради трънливите храсти, които стигат чак до втория етаж на сградата, в която се намира мизерното жилище, обитавано от българското семейство.

В книгата си Розе Гердс успява да мобилизира много симпатия за двете деца. И с изключително остър поглед върху проблема тя отвежда читателя в един непознат за него свят. "Повечето от нас изобщо не могат да си представят, че подобни неща са възможни, че има такива съдби. Но те са истина" - сподели при представянето на книгата една от присъстващите, която навремето също е пристигнала от България. Попитахме авторката на романа какво в книгата ѝ е истина и какво - измислица: "В Бремен действително има порутени жилища като това, в което живеят Мия и Георги. Истински са също трудовата пиаца в града, както и експлоатацията, на която безскрупулни работодатели подлагат бедните мигранти. Тъжна действителност са и описаните в романа способи за "прекършване" на млади жени с цел да бъдат заставени да проституират. Дълги години съм работила като съдебен репортер и съм присъствала на редица процеси срещу трафиканти на хора. Затова познавам много такива съдби", споделя Розе Гердс.

"Българите са скромни и трудолюбиви"

Само в Бремен, където се развива действието на романа, живеят между две и три хиляди български "мигранти по бедност", разказва още Розе Гердс. Повечето от тях не създават никакви проблеми на местните. Полицията дори ги описва като "много скромни и трудолюбиви хора", казва Гердс, която е научила това от разговори с местни полицейски служители.

Идеята за "Трънливите деца" се зародила преди три години именно след разговор с полицейски служител от Бремен. "Дотогава почти нищо не се знаеше или пишеше за ужасяващите условия, при които живеят българските и румънските преселници. Още докато работех над книгата, темата изведнъж навлезе в политическия и обществен дебат в Германия. Междувременно обаче тя беше изтласкана на заден план от сюжета с бежанците", посочва писателката.

"И ние бихме постъпили по същия начин"

Розе Гердс споделя, че би била много щастлива, ако книгата ѝ накара читателя да промени мнението си за т.нар. "мигранти по бедност". "Лично за мен е несправедливо и направо непоносимо, че бедността като причина, пораждаща миграцията, се тематизира в Германия толкова безпощадно. При това ние бихме постъпили по същия начин, ако се окажем в подобна безизходица. Стига да имаме същия кураж като тези хора, които сега идват при нас", казва Розе Гердс.

Rose Gerdts: Dornenkinder, Rowohlt Verlag, 2014