Когато Абид Раджа бил още малко момче, в къщата на родителите му имало една-единствена книга: Коранът. И така, докато един ден момчето не прекрачило прага на една библиотека в Осло, която разкрила пред него изцяло нов свят. Вече като младеж Раджа четял романите на норвежко-уелския писател Роалд Дал, както и юридически текстове. Записал да следва право, преборил се за стипендия в Оксфорд и след дипломирането си станал адвокат. На 24 януари 2020 година неговата кариера достига нов връх: на този ден синът на пакистански имигранти в Норвегия става вторият в историята на тази страна министър-мюсюлманин.

Абид Раджа зае едно от овакантените места в кабинета, след като дясната Партия на прогреса напусна управляващата коалиция и министър-председателката Ерна Солберг се оказа начело на правителство на малцинството. Ремонтът на кабинета дойде в тежки времена за кабинета, чиято популярност спадна значително заради отношението му към норвежките граждани, заминали да се сражават за „Ислямска държава“. Досега правителството разрешаваше само на непридружавани деца с норвежки паспорт да се завръщат в страната, но миналия месец от Осло признаха, че са разрешили в Норвегия да се завърне и една 29-годишна майка с двете си деца. Едното от тях се нуждаело от спешна лекарска помощ. Говори се, че именно Абид Раджа се е застъпил да бъде оказана помощ на майката и децата.

Човек с впечатляващ характер

Пред ДВ журналистът Томас Спенс определя 44-годишния политик като човек с впечатляващ характер и много интересна лична история. Абид Раджа е израснал в бедно семейство с още трима братя и сестри. Бащата - обикновен работник - имал строги разбирания и нерядко прибягвал до физически наказания. Службата за закрила на децата в Норвегия извела Раджа от семейството и той бил настанен в детски дом, където опознал и други деца от проблемни семейства. Дори самият той имал проблеми със закона. „Самият Раджа признава, че много пъти е бил на косъм от това да се превърне в убиец“, казва журналистът Спенс.

Но той успява да се измъкне от тези среди. Средното училище завършва с добър успех, след което се записва в Университета на Осло. Там се запознава и със студентката по психология Надя Анзар. „Неписаните закони на мюсюлманската общност са изисквали семейството на Раджа да даде благословията си за тази връзка, за да имат право двамата млади да се срещат. И тъй като такава благословия липсвала, двамата се срещали тайно в един ресторант за бързо хранене в покрайнините на Осло. Там те се чувствали в безопасност. Междувременно Раджа и Анзар са женени и имат три деца.

В следването си Раджа също постига успехи: той става първият норвежец с миграционен произход, който е изпратен от университета в Осло да специализира за 1 година в Оксфорд. Следването по право променя и отношението му към ислямската религия: за първи път той поставя под съмнение консервативните нагласи в семейството на своите родители и започва да се застъпва за свободни джамии и равноправието на представителите на двата пола. Днес Раджа се определя като умерен мюсюлманин.

Амбициите му не спират дотук

След дипломирането си Раджа става адвокат, а през 2013 година е избран за депутат в норвежкия парламент от листата на Либералната партия. Той се издига до заместник-председател на либералната фракция, става и един от заместник-председателите на парламента. А през януари тази година е избран за министър по въпросите на културата и равнопоставеността. По думите на Спенс, Абид Раджа не смята да спре дотук: „Той изобщо не крие, че иска да са изкачи до върха".

И никак не е изключено някой ден Раджа да се превърне в заплаха и за лидерката на неговата партия Трине Скай Гранде.