Мистър Ким не иска да посочи истинското си име, защото се страхува, че близките му в Северна Корея могат да пострадат. Той е един вид дезертьор, от 13 години насам се укрива. Избягал е, за да се отърве от съсипващия робски труд, неописуемата мизерия, постоянните издевателства, нечовешките условия, при които две години е трябвало да работи в Русия, изпратен там по държавна поръчка. Мистър Ким е един от хилядите роби, които Пхенян изпраща да работят при нечовешки условия в чужбина.

Какъв е техният брой, не се знае точно. Според правозащитната организация NK Watch със седалище в Сеул, те са над 100 хиляди. Марзуки Дарусман, специален докладчик на ООН по правата на човека в Северна Корея, предпазливо говори за най-малко 20 хиляди души. Повечето от тези работници биват изпращани в Китай и Русия, както и в страни от Средния изток. Има сигнали, посочва Дарусман, че на големите строителни обекти в Катар гастарбайтери от Северна Корея помагат за изграждането на стадиони и спортни зали за Световното първенство по футбол през 2022 година. При непоносимо високи температури.

Излъгани надежди

В съвсем различни, но не по-малко екстремни условия е работил мистър Ким в Русия. Изпратен бил в източните части на страната, където в една лесничейска фирма трябвало ден след ден да работи като сортировчик на дървесина за износ. "Работехме при температури от порядъка на минус 60 градуса по Целзий. Съсипващ за физиката и психиката труд", разказва той пред Дойче Веле. Без почивка, само по Нова година им отпускали един ден. Във фирмата работели над 2 000 гастарбайтери от Северна Корея, в неговата група се трудели шестима.

И по шестима били подслонени в тесен спален контейнер. Без отопление и течаща вода. Забранено им било да напускат обекта. Не бил подлаган на физическо насилие, но много скоро осъзнал, че собственото му правителство го е измамило. Заминавайки за Русия, хранел съвсем други надежди. "Във фирмата на моя работодател в Северна Корея кандидатствах за работа в чужбина, защото при него почти никакви пари не печелех. С онова, което изкарвах, не можех да изхранвам семейството си", разказва Ким. Перспективата да получава по 130 долара месечно била примамлива и когато го одобрили, той начаса се съгласил да замине на работа в Русия.

Само че от обещаната надница не видял нищо - близо 95 на сто от нея прибирало правителството в Северна Корея. За режима в Пхенян работниците зад граница са добре дошъл източник на чужда валута.

Последен изход: бягството

През 2002 година мистър Ким сложил край на този ужас. Между 16 и 20 часа работа на ден - това го съсипвало и той решил да избяга. Възползвал се от първия удобен момент и се измъкнал незабелязано. "През месеците бях събрал малко пари, купих си билет за влака и заминах", разказва Ким. Установил се в друго селище, където никой не го познавал. В Русия останал още десетина години, работел по строежи. През 2013 година решил да тръгне за Южна Корея. Оттогава мистър Ким отново живее в Корея, само че от другата страна на границата.

Не се страхува за живота си, досега не са го заплашвали. По една-единствена причина, смята той: "Властите в Северна Корея изобщо не знаят, че съм избягал. Ако надзирателите бяха обадили в Пхенян, самите те щяха да бъдат наказани", казва Ким. Точно по тази причина случаи като неговия се замитат под килима. Въпреки това живее в постоянно безпокойство - страх го е за близките му в Северна Корея, защото ако излезе наяве, че е избягал, те ще отнесат последиците.

Мистър Ким не иска обаче да мълчи. Наскоро заедно с други свои събратя по съдба е докладвал пред Съвета на ООН по правата човека какво е изтърпял. И заедно с тях повдига тежки обвинения срещу режима в Пхенян. Надява се да бъде чут и да насочи общественото внимание към престъпленията на безмилостния севернокорейски режим.