През 60-те години на 19 век Адам Опел решава да започне бизнес: в някогашен обор в родния му град Рюселсхайм, недалеч от Франкфурт на Майн, шлосерът се захваща с производството на шевни машини. Женитбата с дъщеря на фабрикант му осигурява необходимите средства за разширяване на бизнеса. А по-късно петимата му синове го подтикват да започне да произвежда и велосипеди.

През 1889, три години след смъртта на Адам Опел, наследниците му насочват фирмата към производството на автомобили. Предприятието се разраства, а по време на Първата световна война Опел произвежда главно автобуси и камиони. След края на войната производството е спряно по нареждане на окупационните сили. Едва от 1927 Опел отново произвежда малки товарни автомобили.

Опел и американците

Малко преди Голямата депресия от края на 1920-те години Опел е най-големият автомобилопроизводител в Германския райх - 44% от всички произведени автомобили са именно от тази марка. Поради задаващата се криза обаче братята Вилхелм и Фридрих Опел продават голяма част от фирмените си дялове на американския автомобилен концерн Дженеръл мотърс, който до 1931 година придобива Опел изцяло. Американците плащат за фирмата над 33 милиона щатски долара, което е огромна сума за онова време. Братята Опел остават в надзора на концерна, а Фридрих, който е и шеф на Управителния съвет, успява да опази името Опел и да се пребори за собствена моделна политика.

Макар че първоначално оборотът спада, над три четвърти от целия германски автомобилен износ през 1931 е производство именно на Опел. А в средата на 1930-те години за съвсем кратко време са продадени над 65 000 автомобила от модела Опел P4, окачествен по-късно като първата "народна кола" (фолксваген). Забележително е, че до началото на 1940-те години, тоест - и след избухването на Втората световна война, американците печелят добре от Опел, включително след като по нареждане на нацисткия режим производството все повече се пренасочва към военна техника. Дженеръл мотърс не се отказва от високите печалби чак до декември 1941, когато Хитлер обявява война на САЩ. Едва тогава фирмените връзки с американците са прекъснати.

Подем след войната

В края на 1948 Дженеръл мотърс отново поема ръководството в Опел. Възобновено е производството на предвоенни модели като Кадет и Олимпия, послед удря часът на Опел Рекорд, а накрая идват и големите и по-скъпи модели Капитан, Адмирал и Дипломат.

Разцветът на Опел продължава до 1970-те години: концернът е вторият по големина германски автомобилен производител след Фолксваген, а в някои сегменти е дори водещ на пазара. С близо 60 000 сътрудници Опел постига през 1972 годишен оборот от 6,5 милиарда германски марки.

След това нещата тръгват надолу. Втората петролна криза между 1980 и 1982 удря Опел особено силно. Предприемат се строги мерки за икономии, което обаче се отразява негативно както на качеството на продукцията, така и на реномето на фирмата. Американският мениджмънт се оказва неспособен да овладее кризата, а лошата моделна политика ускорява западането. През 2006 година в заводите на Опел в Рюселсхайм, Бохум, Кайзерслаутерн и Айзенах работят около 27 хиляди служители - с близо 20 хиляди по-малко, отколкото десет години по-рано.

Огромни загуби

През 2009, когато Дженеръл мотърс е тежко засегнат от световната финансова и икономическа криза, Опел разработва план за отделяне от концерна-майка. През лятото на 2009 германската държава, засегнатите провинции, Дженеръл моторс и американското финансово министерство се споразумяват с австрийско-канадския "Магна" за спасителна програма. Но през ноември 2009 Дженеръл мотърс все пак решава да задържи Опел.

През 2016 започва началото на края: планът за саниране не успява да спаси Опел, а Дженеръл мотърс отчита 241 милиона евро оперативна загуба. Година по-рано загубите са били още по-големи - минус 813 милиона долара.

*****

Припомняме Ви и тази фотогалерия, която представя най-култовите европейски автомобили: